ИМПЛИКАЦИЯ И ЕКВИВАЛЕНЦИЯ
За всеки две формули j и y ще означаваме с j®y формулата (ШjЪy), а с j«y
- формулата ((j®y)&(y®j)). Първата от тези формули ще наричаме импликация от j към y и ще я четем "ако j, то y", а втората ще наричаме еквиваленция
на j и y и ще я четем "j е равносилно на y". Формулите j и y ще наричаме съответно предпоставка и заключение на импликацията j®y и лява страна и дясна страна на еквиваленцията j«y
. От дефиницията за импликация получаваме, че формулата j®y е невярна в дадена структура при дадена оценка на
променливите тогава и само тогава, когато в тази структура и при тази оценка
формулата j е вярна, а формулата y е невярна. Като използваме това и дефиницията
за еквиваленция, виждаме, че за всяка структура S и всяка оценка v в S на променливите са в сила следните твърдения:
(j®y)S,v = { |
1, ако jS,vЈyS,v,
0 в противен случай, |
(j«y)S,v = { |
1, ако jS,v=yS,v,
0 в противен случай, |
S,vj®y Ы ако S,vj, то S,vy,1
S,vj«y Ы S,vj е равносилно с S,vy.
Забележка. Валидността на тези твърдения бихме могли да осигурим и чрез
уславяне под j®y да разбираме формулата Ш(j&Шy). Последната формула, макар и
малко по-сложна от формулата (ШjЪy), в известен смисъл, който ще бъде уточнен
по-нататък, не е съществено различна от нея.
Когато използваме означенията за импликация и за еквиваленция в сложни
формули, ние ще пишем скоби, за да е ясен редът на действията, но обикновено
ще си спестяваме писането на част от скобите с приемане, че операциите импликация
и еквиваленция имат равен приоритет, по-нисък отколкото при отрицанието,
квантификацията, конюнкцията и дизюнкцията (това би могло да се прецизира с
помощта на подходящо разширение на понятията молекула и квазиформула и на отношението
дадена квазиформула да е съкращение за дадена формула). Например ще
считаме, че изразът a1&a2®a3Ъa4, където a1, a2, a3 и a4 са атомарни формули,
означава формулата (a1&a2)®(a3Ъa4), т.е. формулата (Ш(a1&a2)Ъ(a3Ъa4)).
Бележка
1 Придържаме се към подходящата за математиката уговорка, че "ако А, то Б"
означава невъзможност да е налице А, без да е налице Б.
Последно изменение: 9.01.2001 г.