Тема 4
Основни свойства на случайните процеси

В тази тема се разглеждат свойствата непрекъснатост и диференцируемост на процесите в L2 смисъл.

Освен ако не е изрично уговорено разглежданите процеси в тази лекция ще са с крайни дисперсии.

4.1  Непрекъснатост

Определение 1 Даден е случаен процес {xt,t О T}, T М R . Нека t0 О < T > е точка от вътрешността на T. Казваме, че процеса е:
а. непрекъснат по вероятност (стохастично непрекъснат) в t0, ако за произволно e > 0

Pr
{ |xt -xt0| і e}

®
 
t® t0 
0.
б. непрекъснат в L2 смисъл в t0, ако
||xt - xt0||L2 = E |xt-xt0|2

®
 
t® t0 
0.
в. п.с. непрекъснат в t0, ако
xt
п.с.
®
 
t ® t0 
xt0.
г. с п.с. непрекъснати траектории в t0, ако съществува Wў Н W, Pr{Wў} = 1 и за всяко w О Wў траекториите xt(w) са непрекъснати в t0.

Ако процеса е непрекъснат (в съответния смисъл) във всички точки от даден интервал от T, то той се нарича непрекъснат (в съответния смисъл) в този интервал.

Теорема 1 [НДУ за стох. непр.] Процесът {xt} е непрекъснат по вероятност в t0, тогава и само тогава, когато за двумерните функции на разпределение

Fxt,xs(x,y)
w
®
 
t,s® t0 
F(x,y) където F е неизродена ф. р.
® означава слаба сходимост (вж. гл. 7 от [3]).

Доказателство.
Необходимост. Нека xt
( ®)
t® t0 
xt0, тогава очевидно (xt,xs)
( ®)
t,s ® t0 
(xt0,xt0), но сходимостта по вероятност влече сходимост по разпределение и тогава

Fxt,xs(x,y)
w
®
 
t,s® t0 
F(x,y).

Достатъчност. Нека за произволно e > 0 fe(x) = {
[1/( e)]|x|,
за |x| Ј e
1,
за |x| > e
, тогава
Pr
{|xt - xt0| і e} =
у
х
|x-y| і e 
d Fxt,xt0(x,y) Ј
у
х
R 2 
fe(x-y) d Fxt,xt0(x,y).
По условие Fxt,xt0(x,y)
( ®)
t® t0 
F(x,y), функцията fe е ограничена, тогава от определението за слаба сходимост на разпределения (вж. гл. 7 от [3])

у
х
R 2 
fe(x-y) d Fxt,xt0(x,y)

®
 
t® t0 

у
х
R 2 
fe(x-y) d F(x,y).
Разпределението F е съсредоточено върху правата {x = y}, т.к. то е граница, в частност, на разпределенията Fxt,xt които са съсредоточени върху тази права, но fe(0) = 0 следователно

у
х
R 2 
fe(x-y) d F(x,y) = 0.
Откъдето
Pr
{|xt - xt0| і e} Ј
у
х
R 2 
fe(x-y) d Fxt,xt0(x,y) ® 0.
[¯]

Теорема 2 Даден е процеса {xt}, тогава

xt
L2
®
 
t® t0 
h
тогава и само тогава, когато
R(t,s) = E xt
xs
 


®
 
t,s® t0 
Ct0 = const.

Доказателство.
Може да разглеждаме < x,h > = E x[`(h)] като скаларно произведение в линейното пространство L2 = {x: E x = 0, E |x|2 < Ґ} от комплексни случайни величини с нулево очакване и крайни дисперсии.
Необходимост. От неравенството на Коши-Буняковски-Шварц имаме, че скаларното произведение е непрекъснато в нормата, породена от него, т.е. в L2 смисъл. Това доказва необходимостта.
Достатъчност. Ще покажем, че за произволни tn® t0, редицата {xtn} е L2 - фундаментална.

E |xtn-xtm|2 = E xtn
x
 

tn 
+ E xtm
x
 

tm 
- E xtn
x
 

tm 
- E xtm
x
 

tn 
, но
E xt [`(xs)]
( ®)
t,s® t0 
Ct0 откъдето
E |xtn-xtm|2

®
 
n,m ® Ґ 
0.
[¯] Задачи
1. Дадени са некорелираните случайни величини xn,n = 1,2,ј, Dxn < Ґ. Редът
Ґ
е
n = 1 
xn е сходящ в L2 смисъл
тогава и само тогава, когато редовете
Ґ
е
n = 1 
Exn и Ґ
е
n = 1 
D xn са сходящи.
2. Нека x1,ј,xn,ј са независими и еднакво разпределени, E xi = 0, D xi = s2. Сходящи ли са в L2 смисъл
hn = x1+ј+xn
sn1/2
?
[¯]

Теорема 3 xt,t О [a,b] е стохастично непрекъснат процес в компакта [a,b], тогава процеса е равномерно стохастично непрекъснат в [a,b].

Доказателство.
Равномерна непрекъснатост по вероятност означава:

"e > 0
sup
{t,s О [a,b], |t-s| < d} 
P {|xt-xs| і e}

®
 
d® 0 
0.
Ясно е, че за Ae(d) =
( sup)
{t,s О [a,b], |t-s| < d} 
P {|xt-xs| і e} при d1 < d2 имаме Ae(d1) Ј Ae(d2). Да допуснем, че процеса не е равномерно стох. непрекъснат, т.е. $e0 > 0 и C0 > 0, такива че "d > 0, Ae0(d) і C0.

Нека за всяко t0 О [a,b]

B(t0) = {s:|s-t0| < d(t0,e0) така, че Pr
{|xs - xt0|} і e0/2} < C0/3}.
От непрекъснатостта по вероятност във всяка точка t0 следва, че за всяко t0 съществуват околности B(t0). Тогава околностите V(t0) = {s:|s-t0| < d(t0,e0)/2}, t0 О [a,b] образуват отворено покритие на [a,b], който е компакт и следователно от отвореното покритие може да се избере крайно подпокритие V(t1),ј,V(tn).

Да разгледаме произволни s,t О [a,b], такива че |s-t| < d, където 0 < d = min{d(ti,e0)/2, i = 1,ј,n}. t О V(ti), за някое i, тогава |t-ti| < d(ti,e0)/2, но също |t-s| < d, откъдето t,s О B(ti0).

Това води до противоречие, наистина

Pr
{|xt - xs| і e0} Ј Pr
{|xs-xti| + |xt -xti| і e0} Ј
Ј Pr
{|xt-xti| і e0/2}+ Pr
{|xs-xti| і e0/2} Ј C0/3 + C0/3 < C0,
т.е. получихме, че Ae0(d) < C0. [¯]

4.2  Диференцируемост

Ще определим понятието средноквадратична (т.е. в L2 смисъл) диференцируемост на процес и с помощтта на Теорема 4.2 директно ще изведем НДУ за средно квадратична диференцируемост и непрекъсната диференцируемост.

Определение 2 Даден е процеса xt,t О T. Казваме, че той е диференцируем в L2 смисъл в точката t0 О (t0-d,t0+d) Н T, ако

1
h
(xt0+h - xt0)
L2
®
 
h® 0 
h.
Когато процеса е L2 - диференцируем във всяка точка от даден интервал, то той се нарича L2 - диференцируем в целия интервал.

Теорема 4 [НДУ] Процеса {xt} е L2 - диференцируем в t0 тогава и само тогава, когато за R(t,s) = E xtxs съществува производната

2
t s
R(t,s)\arrowvert(t,s) = (t0,t0) =
lim
h1 , h2 ® 0 
E 1
h1
(xt0+h1-xt0)
1
h2
(xt0+h2-xt0)
 
.

Доказателство.
Директно приложете Теорема 4.2 за случайните величини hh = (xt+h-xt)/h при h® 0. [¯]

Теорема 5 Нека е даден процеса {xt}, който е L2 - диференцируем в интервала (a,b), с производна xўt. Тогава

E xўt = d
dt
E xt,
(4.1)
E xўt
xўs
 
= Rxўxў(s,t) = 2
t s
Rxx(s,t),
(4.2)
E xt
xўs
 
= Rxxў(t,s) =
s
Rxx(t,s)
(4.3)

Доказателство.
От неравенството на Коши-Буняковски-Шварц имаме

| E xўt - 1
h
(xt+h-xt)| Ј ( E |xўt - 1
h
(xt+h-xt)|)1/2

®
 
h® 0 
0,
което доказва равенство 4.1. Ще докажем 4.2, а 4.3 се получава аналогично.
| E xўt
x
 
ўs - E Dh1xt
Dh2xs
 
| Ј | E (xўt-Dh1xt)
xўs
 
|+ | E Dh1xt
(Dh2xs - xўs)
 
| Ј ,
където Dhxt = 1/h(xt+h-xt), а от неравенството на Коши-Буняковски-Шварц следва
Ј || xўt-Dh1xt||L2||xўs ||L2+ ||Dh1xt||L2 ||Dh2xs - xўs ||L2.
Последното клони към 0 при h1,h2 ® 0, това се вижда директно от L2 - диференцируемостта на процеса. [¯]
Забележка: От Теорема 4.4 се вижда, че е в сила и обратното: ако за E xt и Rxx(s,t) съществуват съответните производни от 4.1, 4.2 и 4.3, то процеса е L2 - диференцируем (вж. [9]).




Начало на лекцията | Съдържание


File translated from TEX by TTH, version 2.10.
On 20 May 1999, 11:44.