Тема 4
Основни свойства на случайните процеси
В тази тема се разглеждат свойствата непрекъснатост и
диференцируемост на процесите в L2 смисъл.
Освен ако не е изрично уговорено разглежданите процеси в тази лекция
ще са с крайни дисперсии.
4.1 Непрекъснатост
Определение 1
Даден е случаен процес {xt,t О T}, T М R . Нека
t0 О < T > е точка от вътрешността на T. Казваме, че процеса
е:
а. непрекъснат по вероятност (стохастично непрекъснат) в t0, ако за
произволно e > 0
|
Pr
| { |xt -xt0| і e} |
t® t0
|
0. |
|
б. непрекъснат в L2 смисъл в t0, ако
||xt - xt0||L2 = E |xt-xt0|2 |
t® t0
|
0. |
|
в. п.с. непрекъснат в t0, ако
г. с п.с. непрекъснати траектории в t0, ако съществува
Wў Н W, Pr{Wў} = 1 и за всяко w О Wў
траекториите xt(w) са непрекъснати в t0.
Ако процеса е непрекъснат (в съответния смисъл) във всички точки от
даден интервал от T, то той се нарича непрекъснат (в съответния смисъл)
в този интервал.
Теорема 1 [НДУ за стох. непр.]
Процесът {xt} е непрекъснат по вероятност в t0, тогава и само
тогава, когато за двумерните функции на разпределение
Fxt,xs(x,y) |
t,s® t0
|
F(x,y) където F е неизродена ф. р. |
|
® означава слаба сходимост (вж. гл. 7 от
[3]).
Доказателство.
Необходимост. Нека xt
( ®)
t® t0
|
xt0, тогава
очевидно (xt,xs) |
( ®)
t,s ® t0
|
(xt0,xt0), но
сходимостта по вероятност влече сходимост по разпределение и тогава
Fxt,xs(x,y) |
t,s® t0
|
F(x,y). |
|
Достатъчност. Нека за произволно e > 0
fe(x) = { |
| , тогава
|
Pr
| {|xt - xt0| і e} = |
|x-y| і e
|
d Fxt,xt0(x,y) Ј |
R 2
|
fe(x-y) d Fxt,xt0(x,y). |
|
По условие Fxt,xt0(x,y) |
( ®)
t® t0
|
F(x,y), функцията
fe е ограничена, тогава от определението за слаба сходимост
на разпределения (вж. гл. 7 от [3])
|
R 2
|
fe(x-y) d Fxt,xt0(x,y) |
t® t0
|
|
R 2
|
fe(x-y) d F(x,y). |
|
Разпределението F е съсредоточено върху правата {x = y}, т.к.
то е граница, в частност, на разпределенията
Fxt,xt които са съсредоточени върху тази права, но
fe(0) = 0 следователно
|
R 2
|
fe(x-y) d F(x,y) = 0. |
|
Откъдето
|
Pr
| {|xt - xt0| і e} Ј |
R 2
|
fe(x-y) d Fxt,xt0(x,y) ® 0. |
|
[¯]
Теорема 2
Даден е процеса {xt}, тогава
тогава и само тогава, когато
R(t,s) = E xt |
xs
|
|
t,s® t0
|
Ct0 = const. |
|
Доказателство.
Може да разглеждаме < x,h > = E x[`(h)] като
скаларно произведение в линейното пространство
L2 = {x: E x = 0, E |x|2 < Ґ} от комплексни случайни величини
с нулево очакване и крайни дисперсии.
Необходимост. От неравенството на Коши-Буняковски-Шварц имаме, че
скаларното произведение е непрекъснато в нормата, породена от него, т.е.
в L2 смисъл. Това доказва необходимостта.
Достатъчност. Ще покажем, че за произволни tn® t0, редицата
{xtn} е L2 - фундаментална.
E |xtn-xtm|2 = E xtn |
x
|
tn
|
+ E xtm |
x
|
tm
|
- E xtn |
x
|
tm
|
- E xtm |
x
|
tn
|
, но |
|
E xt [`(xs)] |
( ®)
t,s® t0
|
Ct0 откъдето
[¯]
Задачи
1. Дадени са некорелираните случайни величини xn,n = 1,2,ј,
Dxn < Ґ. Редът
|
Ґ n = 1
|
xn е сходящ в L2 смисъл |
|
тогава и само тогава, когато редовете
|
Ґ n = 1
|
Exn и |
Ґ n = 1
|
D xn са сходящи. |
|
2. Нека x1,ј,xn,ј са независими и еднакво
разпределени, E xi = 0, D xi = s2. Сходящи ли са в L2
смисъл
[¯]
Теорема 3
xt,t О [a,b] е стохастично непрекъснат процес в компакта [a,b],
тогава процеса е равномерно стохастично непрекъснат в [a,b].
Доказателство.
Равномерна непрекъснатост по вероятност означава:
"e > 0 |
sup
{t,s О [a,b], |t-s| < d}
|
P {|xt-xs| і e} |
d® 0
|
0. |
|
Ясно е, че за Ae(d) = |
( sup)
{t,s О [a,b], |t-s| < d}
|
P {|xt-xs| і e} при d1 < d2 имаме
Ae(d1) Ј Ae(d2).
Да допуснем, че процеса не е равномерно стох. непрекъснат, т.е. $e0 > 0 и C0 > 0, такива че
"d > 0, Ae0(d) і C0.
Нека за всяко t0 О [a,b]
B(t0) = {s:|s-t0| < d(t0,e0) така, че |
Pr
| {|xs - xt0|} і e0/2} < C0/3}. |
|
От непрекъснатостта по вероятност във всяка точка t0 следва, че за
всяко t0 съществуват околности B(t0). Тогава околностите
V(t0) = {s:|s-t0| < d(t0,e0)/2}, t0 О [a,b] образуват
отворено покритие на [a,b], който е компакт и следователно от
отвореното покритие може да се избере крайно подпокритие
V(t1),ј,V(tn).
Да разгледаме произволни s,t О [a,b], такива че |s-t| < d, където
0 < d = min{d(ti,e0)/2, i = 1,ј,n}.
t О V(ti), за някое i, тогава
|t-ti| < d(ti,e0)/2, но също |t-s| < d, откъдето
t,s О B(ti0).
Това води до противоречие, наистина
|
Pr
| {|xt - xs| і e0} Ј |
Pr
| {|xs-xti| + |xt -xti| і e0} Ј |
|
Ј |
Pr
| {|xt-xti| і e0/2}+ |
Pr
| {|xs-xti| і e0/2} Ј C0/3 + C0/3 < C0, |
|
т.е. получихме, че Ae0(d) < C0.
[¯]
4.2 Диференцируемост
Ще определим понятието средноквадратична (т.е. в L2 смисъл)
диференцируемост на процес и с помощтта на Теорема 4.2 директно
ще изведем НДУ за средно квадратична диференцируемост и непрекъсната
диференцируемост.
Определение 2
Даден е процеса xt,t О T. Казваме, че
той е диференцируем в L2 смисъл в точката t0 О (t0-d,t0+d) Н T, ако
|
1 h
|
(xt0+h - xt0) |
h® 0
|
h. |
|
Когато процеса е L2 - диференцируем във всяка точка от даден
интервал, то той се нарича L2 - диференцируем в целия интервал.
Теорема 4 [НДУ]
Процеса {xt} е L2 - диференцируем в t0 тогава и само
тогава, когато за R(t,s) = E xtxs съществува производната
|
¶2 ¶t ¶s
|
R(t,s)\arrowvert(t,s) = (t0,t0) = |
h1 , h2 ® 0
|
E |
1 h1
|
(xt0+h1-xt0) |
|
. |
|
Доказателство.
Директно приложете Теорема 4.2 за случайните величини
hh = (xt+h-xt)/h при h® 0. [¯]
Теорема 5
Нека е даден процеса {xt}, който е L2 - диференцируем
в интервала (a,b), с производна xўt. Тогава
E xўt |
xўs
|
= Rxўxў(s,t) = |
¶2 ¶t ¶s
|
Rxx(s,t), |
| (4.2) |
E xt |
xўs
|
= Rxxў(t,s) = |
¶ ¶s
|
Rxx(t,s) |
| (4.3) |
Доказателство.
От неравенството на Коши-Буняковски-Шварц имаме
| E xўt - |
1 h
|
(xt+h-xt)| Ј ( E |xўt - |
1 h
|
(xt+h-xt)|)1/2 |
h® 0
|
0, |
|
което доказва равенство 4.1.
Ще докажем 4.2, а 4.3 се получава аналогично.
| E xўt |
x
|
ўs - E Dh1xt |
Dh2xs
|
| Ј | E (xўt-Dh1xt) |
xўs
|
|+ | E Dh1xt |
(Dh2xs - xўs)
|
| Ј , |
|
където Dhxt = 1/h(xt+h-xt), а от неравенството на
Коши-Буняковски-Шварц следва
Ј || xўt-Dh1xt||L2||xўs ||L2+ ||Dh1xt||L2 ||Dh2xs - xўs ||L2. |
|
Последното клони към 0 при h1,h2 ® 0, това се вижда директно от
L2 - диференцируемостта на процеса. [¯]
Забележка: От Теорема 4.4 се вижда, че е в сила и обратното:
ако за E xt и Rxx(s,t) съществуват съответните производни от
4.1, 4.2 и 4.3, то процеса е L2 -
диференцируем (вж. [9]).
File translated from TEX by TTH, version 2.10. On 20 May 1999, 11:44.
|