Настоящите бележки са свързани с една инициатива в БАН за въвеждане на стандарти за транслитерация между кирилица и латиница и за фонетична клавиатура. Главна причина за тази инициатива са някои несъвършенства на действащия в момента стандарт за транслитериране на български имена (информация за него може да се намери например в един въпросник, изработен в рамките на споменатата инициатива). При избора на този стандарт се е целяло улесняване главно на англоезичните чужденци при произнасянето на български имена (отначало са се имали пред вид даже само географски имена), а някои съображения, имащи значение за самите българи, са останали на по-заден план.

      Несъвършенствата на стандарта се проявяват най-вече при опит за използването му за транслитериране на произволни думи от българския език - нещо, от което засега все още се нуждаят доста българи, за да могат да си служат със своя роден език при използване на електронна поща, SMS или чат. Най-сериозният проблем е, че двете често срещани български букви А и Ъ се заместват с една и съща латинска буква. В резултат на това много думи от българския език, като да речем важен, въжен, ласкав, лъскав, мажат, мъжът, мачът, мъчат, мравка, мръвка, пак, пък, плах, плъх, прав, пръв, след транслитерация се превръщат в буквени низове, недопускащи еднозначно възстановяване на първоначалната дума (понякога може да се случи даже и контекстът да не позволява такова възстановяване - например ако имаме работа с някое от изреченията "Край селото има въжен мост", "Той се оказа прав" или "В чинията ми пък има мравка"). Всъщност проблемът възниква в немалко случаи дори и да се ограничим с прилагането на стандарта само към личните имена на българските граждани (така както той се използва сега в документите за самоличност) - съставил съм списък на около 450 фамилни имена, срещащи се в България, които поради съвпадането на кодовете на А и Ъ също не биха могли да се възстановят еднозначно по резултата от тяхното транслитериранe. Макар и в значително по-малка степен, имаме този проблем и за някои имена на наши населени места: Бата, Бъта, Кран, Крън, Марчево, Мърчево, Плазище, Плъзище, Панчево, Пънчево, Расово, Ръсово.

      Освен че не позволява някои думи да бъдат различени една от друга, споменатият недостатък не позволява и в ред случаи да се различават една от друга правилно и погрешно написани думи. Например след транслитерация по стандарта правилното написване гарван, данък, декар, дълъг, камък, капак, кокал, нокът, тигър, удар, четат става неразличимо от погрешното гарвън, данак, декър, дълаг, камак, къпак, кокъл, нокат, тигар, удър, четът. Фактически за транслитерирането от кирилица на латиница няма нужда изобщо човек да знае дали на дадено място в дадена дума стои А или Ъ - която и от двете букви да стои там, резултатът ще бъде един и същ. Лесно е да се съобрази какви плачевни последици може да има това за правописната грамотност на немалко представители на младото поколение, на които в днешно време значителна част от писмената дейност протича на транслитериран български език. Тази опасност всъщност ми се струва най-важната причина, поради която час по-скоро би трябвало да се отстрани допуснатото недомислие в стандарта и изменението да се доведе до знанието на обществото.

      Отбелязаният недостатък на стандарта може да бъде преодолян по голям брой различни начини. Един от тях е да се приеме първоначалното предложението на инициаторите, отклоняващо се от стандарта при шест от българските букви (а именно за Ж, Ц, Ч, Ш, Щ и Ъ). То обаче предвижда кодиране на българската гласна Ъ с латинската съгласна X - нещо, за което самите автори на предложението признават, че нямат особено убедителни аргументи.

      Тук ще предложа два варианта на по-приемлив според мене начин за решаване на проблема. Първият от тях е да се премине към една друга таблица за транслитериране, която фактически се използва от част от хората, общуващи чрез Интернет, включително и от мен самия. Тя е следната, като естествено се подразбира, че важи и това, което се получава чрез замяна на главните букви с малки (тази уговорка ще е в сила и за следващите по-надолу други таблици):

      Ще изложа своите доводи в полза на първия от вариантите. Както отбелязват инициаторите в своето предложение, при фонетичната подредба на клавиатурата буквата Ъ е на онзи клавиш, с който се набира латинската буква Y, а и много хора сега кодират Ъ с тази латинска буква. Всъщност това не е случайно, защото ако искаме да кодираме буквата Ъ с гласна буква от латинската азбука, ние нямаме друг избор освен Y при положение, че останалите латински гласни букви вече са заети за кодиране на българските гласни А, Е, И, О и У (при един по-задълбочен подход, както посочи ст.н.с. д-р Любомир Иванов, току-що изказаното твърдение се нуждае от известно прецизиране - давам го в допълнително добавена забележка накрая). Вероятно аналогични съображения (заедно с някои фонетични) са играли роля, за да се приеме и кодирането на Ы с Y при транслитерирането на руски текстове. Изборът на Y за кодирането на българското Ъ би могъл евентуално да се мотивира и с положението при някои западнославянски езици. В чешки и полски (които, както е известно, си служат с латинската азбука) буквата Y сега се чете по същия начин както буквата I, но, доколкото зная, някога се е произнасяла по начин, който има известно сходство със сегашното произношение на руското Ы (остатък от това положение навярно е обстоятелството, че в чешкия език определени съгласни се произнасят с омекотяване, ако след тях стои буквата I, но такова омекотяване липсва в случая на Y след тях). В съответствие с гореказаното намирам за много естествено при транслитерация на български текстове кодирането на буквата Ъ да става с Y.

      Разбира се, ако се ограничим само с гореспоменатото отклонение от стандарта, ще възникне друга неприятност - буквата Ъ ще се кодира по същия начин както буквите Й и Ь. Можем да избегнем тази неприятност, като се условим да кодираме всяка от въпросните две букви с буквата J - това няма да доведе до нова колизия, защото J не се използва в съществуващия стандарт. Нещо повече, по този начин ние ще постигнем съгласуваност с фонетичната подредба на клавиатурата за още една буква, а именно за Й. Вярно е наистина, че, заменяйки Y с J при кодирането на Й, ние ще се откажем от онова съответствие между буква и звук, което е налице в английския и във френския език, но от друга страна пък ще приемем съответствието, което е налице в чешкия и в полския.

      Бихме могли да се ограничим само с изброените дотук отклонения от стандарта - макар и да е все още с доста несъвършенства, така полученият начин на транслитериране би превъзхождал стандартния по отношение на обратимостта не само в случая на буквите А и Ъ, но и в някои други случаи. Например имената Майа и Мая (споменати в предложението на инициаторите), които при спазване на стандарта се транслитерират еднакво, сега ще се преобразуват съответно в Maja и Maya. Този пример обаче може да бъде повод и за едно възражение - по стандарта буквите Ю и Я се кодират както еднакво звучащите с тях двубуквени последователности Йу и Йа, а след изменението, за което стана дума, нещата вече няма да стоят така и читаемостта на транслитерирания текст донякъде ще се затрудни въпреки подобрението по отношение на обратимостта. Ако сметнем това възражение за основателно, бихме могли да се откажем от току-що илюстрираното допълнително подобрение на обратимостта и да направим още следното изменение: да се условим да кодираме буквите Ю и Я съответно с Ju и Ja (това е в съгласие с правописа на славянските езици с латинска азбука и на немския език).

      Има още едно отклонение от стандарта, което може да се оцени без особени резерви като подобрение, а именно (както e и в предложението на инициаторите) - буквата Ц да се кодира с латинската буква C вместо с изискваното от стандарта Ts. Освен че така е по-кратко, постига се съгласуваност с фонетичната подредба на клавиатурата и за буквата Ц. Вярно е наистина, че след тази промяна резултатът от транслитерацията на името Ицхак би могъл да се прочете и като Ичак, но това, което би се получило при спазване на стандарта, може да се прочете даже по два погрешни начина - като Итшак и като Итсхак. Освен това при транслитерирането на двете думи оценка и отсенка сега вече ще се получават различни неща.

      С това всичките шест букви, за които първият вариант се отклонява от стандарта, вече са разгледани със съответни доводи в полза на кодирането им по "конвенцията на западните слависти". Предложените кодове на тези букви са дадени в следната таблица:

И така, първият вариант на предложението, което правя, е за въпросните шест букви да се приеме кодирането от тази таблица, а всички други букви от нашата азбука да продължат да се кодират според съществуващия стандарт. Може към това, което предложих, да се направят някои допълнения с цел да се осигури пълна обратимост, обаче с тях възнамерявам да се занимая отделно. Вторият вариант е аналогичен, но с изменение на кодирането още на буквите Ж, Ч, Ш и Щ така, както е посочено в следното разширение на горната таблица (показващо за кои букви ще имаме различие със стандарта в този случай):

Посочените в тази таблица кодове на Ч, Ш и Щ са заимствани от предложението от инициаторите, а кодирането на Ж с X може да бъде донякъде оправдано с иаличието на известна графична прилика (както е направено в споменатото предложение във връзка с кодирането на буквите Ч и Ш). И за този вариант смятам да предложа отделно допълнения, осигуряващи пълна обратимост.

      Който и от двата варианта да се приеме, предлагам за имената на българските граждани да важи първият, но само като препоръчителен. При тези имена свободно да се допускат също кодирането от сега действащия стандарт и други транслитерации, осигуряващи приемлив прочит на транслитерираното име от определени категории чужденци.

      Забележка 1. Ако се приеме първият вариант, бих предложил българските букви В и Ж да си разменят местата при фонетичната подредба на клавиатурата и по този начин да се постигне съгласуваност на транслитерацията и подредбата за още една буква (при сегашното положение става така, че в някакъв процент от случаите аз набирам Ж вместо В при писане на кирилица с използване на фонетичната подредба и W вместо V при транслитериране). При приемане на първия вариант и на тази промяна ще имаме съгласуваност на транслитерационното кодиране с клавиатурната подредба за всички букви от българската азбука с изключение на Ь и на онези, чиито кодове съдържат повече от една буква (т.е. на буквите Ж, Ч, Ш, Щ, Ю и Я). В случай, че се приеме вторият вариант, изглежда ще е добре да се направят следните промени във фонетичната подредба: буквите В, Ж, Ч и Ш да отидат на клавишите за кодиращите ги при този вариант латински букви V, X, Q и W, буквата Ь да отиде на клавиша със знаците { и [ (чрез който понастоящем се набира Ш), а буквата Я - на клавиша със знаците ~ и ` (чрез който понастоящем се набира Ч). Това би осигурило съгласуваност на транслитерационното кодиране с клавиатурната подредба за всички букви от българската азбука с изключение на Щ, Ь, Ю и Я (с цел да се постигне по-добро съобразяване с честотата на използване на буквите в българския език г-н Димитър Добрев препоръча в свой коментар на това предложение следната модификация, срещу която нямам възражения: буквите Ь, Ю и Я да отидат съответно на клавиша със знаците | и \, на клавиша със знаците ~ и ` и на клавиша със знаците { и [).

      Забележка 2 (добавена на 14.04.2003 г.). В свой коментар за един предишен вариант на тези бележки г-н Любомир Иванов отбелязва, че в английския език буквата Y няма пълноправен статут на гласна, а пък в уелската латиница буквата W е гласна. Това показва недостатъчната прецизност на моето твърдение "ако искаме да кодираме буквата Ъ с гласна буква от латинската азбука, ние нямаме друг избор освен Y при положение, че останалите латински гласни букви вече са заети за кодиране на българските гласни А, Е, И, О и У" (а именно - не съм уточнил като азбука на кой език разглеждам латиницата). Приемам с благодарност критиката и предлагам уточнението да бъде, че в този пункт се имат пред вид в пълна степен чешкият и полският език, а английският - само дотолкова, доколкото ползва буквата Y като гласна (това е налице например в случаите, когато Y е употребена в края на дума и се предхожда от съгласна). Понеже българският език е славянски, разумно е според мен да се съобразяваме понякога с начина на използване на латиницата не само в английския език, но и в другите славянски езици (от друга страна едва ли е подходящо някакво съобразяване с толкова слабо известен у нас начин на употреба на латиницата като уелския). Всъщност "конвенцията на западните слависти", която е първият от предложените тук варианти, за някои букви следва славянски образец, а за други - английски. Мисля, че това я прави едно доста добре балансирано компромисно решение на въпроса за българско-латинската транслитерация.

      Забележка 3 (добавена на 21.04.2003 г.). Като предимства на втория вариант могат да се посочат по-малкото проблеми във връзка с обратната транслитерация и по-кратките кодове на четири от буквите (краткостта е особено важна при комуникацията чрез SMS). Проблем за приемането на този вариант може да бъде необходимостта хората, които сега ползват транслитерация, да трябва да променят навиците си за повече букви. Изкуственият избор на кодовете за Ж, Ч и Ш също е недостатък. С него обаче бихме могли да се примирим, ако гледаме на транслитерацията като на кодиране, до което прибягваме само тогава, когато ни заставят обстоятелствата. Той може да се разглежда даже и като предимство от гледна точка на това, че навярно би премахнал евентуалното изкушение да се пледира за тотална замяна на кирилицата в България с латиница посредством официално приетата транслитерация, докато за първия вариант положението би могло да се окаже по-друго. И наистина, доста е невероятно някой ден да се появи брой на "Dyrxaven vestnik" с нормативен акт, в който се споменават градове Knexa, Pewtera, Qirpan и Wumen, но не е чак толкова неправдоподобно такова нещо да се случи с "Dyrzhaven vestnik", Knezha, Peshtera, Chirpan, Shumen.

Дата на предходната версия:	14.04.2003
Дата на настоящата версия:	21.04.2003