В един материал, озаглавен "Някои предложения за транслитерация", се обсъждат два варианта на предложение за транслитерация от българска кирилица към латиница. Тези два варианта, които тук ще означаваме с α и β, могат да се опишат посредством следната таблица (при уславянето, че важи и онова, в което би се превърнала тя след повсеместна замяна на главните букви с малки, и че коя да е дума се транслитерира чрез замяна на нейните букви със съответните им низове): 

      Една модификация на варианта β, която е направена от Димитър Д. Добрев и при която е налице обратимост, е описана накратко в документ, озаглавен "Предложение за транслитерация". Модифицирания по този начин вариант β ще наричаме по-нататък вариант D. Всъщност във варианта D се приема за българската азбука, че тя съдържа още една буква освен тридесетте, включени в горната таблица. Тази буква е наречена ударено И, но според лингвистите би било по-правилно да се нарича И с надреден знак с вид на ударение (вж. стр. 115 от "Нов правописен речник на българския език", издаден от БАН през 2002 г.). Понеже тя се използва само при писането на някои местоимения, ще я наричаме за по-кратко местоименно И. Тук ще опишем друга обратима версия на варианта β, която ще означаваме с β' и която би могла в известен смисъл да се разглежда като леко опростена версия на варианта D. Ще опишем и една обратима модифицирана версия α' на варианта α. Казано най-общо, при вариантите α' и β' се допуска в определени случаи кодът на една буква да съдържа допълнителен знак в началото си, който да сигнализира за отлика на конкретната употреба на въпросния код от някоя друга възможна негова употреба или да го отделя от кода на предходната буква.  В качеството на такъв знак вземаме знака  /  (наклонена черта) и приемаме за код на местоименното И низа  /I  (пак при уславяне, че важи и онова, което би се получило чрез замяна на главните букви с малки). Заедно с това приемаме следните отклонения от кодирането при вариантите α и β, определено чрез таблицата, като точките 1 - 4 се отнасят както за варианта α', така и за варианта β', а точка 5 е само за варианта α' (разбира се приемаме също и всичко, което би се получило от споменатите няколко точки при замяна на главните букви с малки пред и след изразите "се кодира с" или "се кодират съответно с"), като освен това се уговаряме, щото всеки от евентуално наличните в подлежащия на транслитериране текст знаци  /  да се заменя с  //  при транслитерирането (би могло това уславяне да се замени с по-сложно, според което знакът  /  се удвоява само в точно описан малък брой случаи, а в останалите се запазва без изменение):
      1. Буквата Й се кодира с /J  в случаите, когато е непосредствено след съгласна буква.
      2. Буквата Ь се кодира с /J  в случаите, когато не е непосредствено след съгласна буква.
      3. Буквите А и У се кодират съответно с /A  и /U  в случаите, когато са непосредствено след някоя от буквите Й и Ь или от съответните им малки букви.
      4. Буквата Т се кодира с /T  в случаите, когато е непосредствено след буквата Ш или съответната й малка буква.
      5. Буквата Х се кодира с /H  в случаите, когато е непосредствено след някоя от буквите З, Ц, С или от съответните им малки букви.

      Пример.  Таблицата по-долу показва как ще се транслитерират при вариантите α', β' и D няколко думи, които са с нееднозначно възстановяване по техните транслитерации поне при варианта α. 

      Забележка 1.  Вариантите α' и β' остават обратими, ако ги допълним по следния начин с възможност за кодиране на коя да е ударена буква (като правим разлика между местоименно и ударено И в случаите, когато това е възможно и уместно): за да напишем кода на произволна такава буква, пишем първо кода, който би имала на това място буквата, ако беше без ударение, а след него поставяме низа /'  -  все едно, че коя да е ударена буква се тълкува като двубуквен низ, съставен от съответната неударена буква и друг знак с код /' (тълкуваме точките 1 - 5 по-горе като отнасящи се само за букви без ударения). Например буквата ю с ударение винаги ще има код  ju/' , а буквата у с ударение ще бъде с код  /u/' ,  когато е непосредствено след някоя от буквите Й и Ь или от съответните им малки букви, и ще има код  u/'  в останалите случаи (следователно, ако не е непосредствено след съгласна, двубуквеният низ, съставен от й и ударено у, ще се транслитерира като  j/u/' , а чудноватият двубуквен низ, съставен от ударено й и ударено у, ще се транслитерира като  j/'u/'  в същия случай). Разбира се едва ли би имало пречки някаква подобна възможност за кодиране на ударените букви да се добави и към варианта D.

      Забележка 2.  Вариантът D позволява обратимо транслитериране и на текстове, които могат да съдържат латински букви. За целта пасажите от текста, които са на латиница, се пренасят в транслитерирания текст, заградени с по един апостроф в началото и в края им, като обаче всички апострофи, които са били налице в оригиналния текст (независимо къде), се удвояват при транслитерирането. Няма пречки и във вариантите α' и β' да се предвиди същият начин на действие или подобен на него.

      Забележка 3.  Всеки от вариантите α' и β' може лесно да се допълни така, че да е приложим и за транслитерация от руска кирилица към латиница. Буквите от руската азбука, които липсват в българската, са три: Ё, Ы и Э (първата от тях нерядко се заменя с Е, но все пак е добре да се погрижим и за нейното кодиране). Една проста и сравнително естествена възможност за кодирането на тези три букви е следната, която може до известна степен да се мотивира с произношението им: 

      Забележка 4.  Вместо да тръгваме от транслитерационна система, която не е обратима, а след това да я коригираме, бихме могли да мислим и за директно построяване на обратими транслитерационни системи. Такива са например системите α'' и β'', определени чрез таблицата по-долу при уславянето, направено във връзка с таблицата за системите α и β, и при уговорка за удвояване на знака  /  както във вариантите им α' и β'. 

Дата на предходната версия:	14.12.2005
Дата на настоящата версия:	10.05.2006