При обсъждане на горния въпрос е добре да се вземат пред вид две съществуващи реалности, които имат характер на стандарт - едната в резултат на постановления на Министерския съвет, а другата в резултат на масова практика. Това са от една страна транслитерацията, която се използва в българските документи за самоличност, и от друга страна фонетичните клавиатурни подредби, поддържани например от софтуер на инж. Генади Атанасов, на Датекс и на АКТ Софт. При въпросната транслитерация на всяка българска буква отговаря непразен низ от най-много три латински букви, който ще наричаме транслитерационен код на буквата (вариант на тази транслитерация, отличаващ се от нея само по използването на диакритичен знак в кода на "ер голям", е предложен от Института по български език при БАН в "Нов правописен речник на българския език", издаден през 2002 г.). При споменатите фонетични подредби пък на всяка българска буква отговаря ASCII символ от седембитовия диапазон, чрез клавиша за който символ се набира буквата при режим "кирилица" на клавиатурата и който символ ще наричаме клавиатурен код на буквата. Транслитерационните и клавиатурните кодове на главните български букви са показани съответно на втория и на третия ред от таблицата по-долу, а кодовете на малките букви се получават от кодовете на главните по очевиден начин (при транслитерационните кодове се прави замяна на главните букви в тях с малки, а пък клавиатурните кодове се заменят със символите, набирани чрез същите клавиши в режим "латиница", но при ненатиснат клавиш "Shift"). По тази причина ние ще се ограничим по-нататък само с главните български букви без повече да правим това уточнение.
Сравнението между двата вида кодове показва тяхното съвпадане за 19 български букви и различие за останалите. Различието разбира се е неизбежно за седемте български букви Ж, Ц, Ч, Ш, Щ, Ю и Я, чиито транслитерационни кодове имат дължини, по-големи от 1. Понеже различните български букви трябва да имат различни клавиатурни кодове, неизбежно е също да имаме различие за поне една от буквите А и Ъ и за поне една от буквите Й и Ь. Поради тази причина наличните различия за буквите Ъ, Й и Ь също не са особено смущаващи. Доста по-неприятно е обаче различието за буквата В, която освен това се среща и значително по-често в българските текстове. С оглед на по-лесното запомняне и използване на клавиатурните кодове твърде желателно би било при приемане на официален стандарт за фонетична клавиатурна подредба това различие да се отстрани, като новият клавиатурен код на В бъде V (разбира се това би повлякло след себе си промяната на поне още един клавиатурен код - този на буквата Ж). Такова леко изменение вероятно би било оптималното за голяма част от хората, които вече са свикнали да използват фонетична клавиатурна подредба при писане на кирилица. Приемането на стандарт обаче трябва да се прави с поглед не само към сегашното положение, но и към бъдещето. В случая би трябвало удобството за бъдещите ползователи на стандарта да има приоритет пред удобството му за нас самите и ние би трябвало да се примирим с някои малки затруднения, които бихме имали след въвеждането му. Поради това целесъобразно е освен гореспоменатото изменение да се направят и още няколко, които да бъдат за доброто на бъдещите ползователи. Направеното предложение от БАН за стандарт е именно в такъв дух.
Целта на тази бележка е да покажем, че няколко естествено звучащи изисквания, които ще формулираме след малко, влекат с неизбежност клавиатурните кодове на българските букви да бъдат в почти всички случаи онези, които са в предложението от БАН. По-точно, те влекат това за 24 букви, за други четири някои естествени допълнителни съображения също довеждат до такъв резултат, а само за две букви (и то най-рядко използваните в български текстове) стигаме до заключение, отклоняващо се от предложението. Изискванията са следните:
Изискването 3 определя еднозначно за 22 от българските букви кои трябва да бъдат клавиатурните им кодове, а именно, те трябва да бъдат показаните в следната таблица:
(т.е. кодовете на тези 22 букви трябва да бъдат както в предложението от БАН). И наистина за всички от споменатите 22 български букви с изключение на В, Й и Ъ това е ясно поради съвпадане на транслитерационните и сегашните клавиатурни кодове, за Ъ е ясно поради съвпадане на транслитерационния й код с клавиатурен код на друга буква, единственото възможно решение за Ъ създава такова положение и за буквата Й, а за буквата В използваме условието за максималност в изискването 3. Оттук и от изискванията 1 и 2 следва, че за клавиатурни кодове на буквите Ж, Ц, Ч и Ш можем да избираме само измежду латинските букви C, Q, W и X, а за клавиатурни кодове на буквите Щ, Ь, Ю и Я - само измежду символите ~, {, } и |. При това положение изискването 4 определя еднозначно, че клавиатурните кодове на Ц, Щ и Ю трябва да бъдат досегашните - следователно за Ц и Щ трябва да бъдат както е в предложението, а за Ь и Ю не бива да бъдат както е в него. Единствената свобода, която ни оставят изискванията 1 - 4, е следната: за клавиатурни кодове на буквите Ж, Ч и Ш да избираме измежду буквите Q, W и X, а за клавиатурни кодове на Ь и Я - измежду символите ~ и {. За да се избере една от така оставащите 12 възможности, може вече да се използват мнемоничните съображения за графична прилика на Ж, Ч и Ш съответно с X, q и W, и съображението, че е добре Я да се набира по-лесно от Ь. Така избраната възможност ще се отличава от предложението от БАН само по това, че ще бъдат разменени клавиатурните кодове на Ь и Ю.
Пред вид на това, че буквите Ь и Ю са най-рядко използваните букви от българската азбука (вж. напр. "Честота на буквите в теkстове на български и английски език" от Б. Стефанов и В. Бирданова) , резултатът, който получихме, не отхвърля, а по-скоро подкрепя предложението от БАН, ако го сравняваме с евентуални други чувствително по-консервативни предложения (още повече, че значението на използваните тук изисквания не бива да се абсолютизира - например някои допълнителни изисквания за ергономичност биха могли да натежат в полза на точното осъществяване на предложението от БАН). Все пак този резултат показва, че евентуално би могла да бъде приемлива и модификация на въпросното предложение, състояща се в размяна на клавиатурните кодове на Ь и Ю (такава модификация, не намалявайки броя на буквите със съвпадащи клавиатурни и транслитерационни кодове, би намалила с единица броя на онези, чиито нови клавиатурни кодове ще се различават от сегашните).
Всъщност в изискванията 2 и 4 могат да се направят такива изменения, отнасящи се до буквата Ь, че ако направените по-горе разсъждения се модифицират в съответствие с тези изменения, да се стига точно до онези клавиатурни кодове, които са в предложението от БАН. Основание за такива изменения би могло да бъде обстоятелството, че Ь се използва в българските текстове многократно по-рядко от коя да е друга българска буква (вкл. и от Ю) и че небуквеният клавиш за |, чрез който понастоящем се набира Ю, има твърде неприятната особеност да бъде поставян на различни места в разните модели клавиатури, разпространени в България. Поради това за бъдещите ползователи на стандарта най-подходящ клавиатурен код на Ь сред сега използваните клавиатурни кодове на български букви вероятно би бил именно символът |. Измененията, за които стана дума, усилват изискването 2, като фиксират в него този избор на клавиатурния код на буквата Ь, а от друга страна те отслабват изискването 4, като не я включват в него. Изменените формулировки на изискванията 2 и 4 изглеждат така:
2°. | Буквите Щ, Ю, Я и Ь да имат небуквени клавиатурни кодове, като клавиатурният код на Ь бъде |. | ||
4°. | Клавиатурните кодове на българските букви с нееднобуквени транслитерационни кодове да се изберат така, че да бъде минимален броят на онези измежду тях, за които новият клавиатурен код се различава от сегашния. |
За да видим какви биха били клавиатурните кодове на българските букви при спазване на изискванията 1, 2°, 3 и 4°, можем да разсъждаваме по начин, подобен на онзи за случая на изискванията 1 - 4. Изискването 3 по същия начин определя кои да бъдат клавиатурните кодове на 22-те български букви, посочени във втората от горните две таблици. Оттук и от изискванията 1 и 2° следва, че за клавиатурни кодове на буквите Ж, Ц, Ч и Ш можем да избираме само измежду латинските букви C, Q, W и X, а за клавиатурни кодове на буквите Щ, Ю и Я - само измежду символите ~, { и }. При това положение изискването 4° определя еднозначно, че клавиатурните кодове на Ц и Щ трябва да бъдат досегашните, както е и в предложението от БАН. Единствената свобода, която ни остава, е следната: за клавиатурни кодове на буквите Ж, Ч и Ш да избираме измежду буквите Q, W и X, а за клавиатурни кодове на Ю и Я - измежду символите ~ и {. Като използваме същите мнемонични съображения за графична прилика както по-рано и съображението, че е добре буквата Я да се набира по-лесно от буквата Ю поради по-честото срещане на първата в сравнение с втората, стигаме точно до клавиатурните кодове, които съпоставя на българските букви предложението от БАН.
Дата на предходната версия: | 19.02.2006 |
Дата на настоящата версия: | 21.02.2006 |