При обсъждане на горния въпрос е добре да се вземат пред вид две съществуващи реалности, които имат характер на стандарт  -  едната в резултат на постановления на Министерския съвет, а другата в резултат на масова практика. Това са от една страна транслитерацията, която се използва в българските документи за самоличност, и от друга страна фонетичните клавиатурни подредби, поддържани например от софтуер на инж. Генади Атанасов, на Датекс и на АКТ Софт. При въпросната транслитерация на всяка българска буква отговаря непразен низ от най-много три латински букви, който ще наричаме транслитерационен код на буквата. При споменатите фонетични подредби пък на всяка българска буква отговаря ASCII символ от седембитовия диапазон, чрез клавиша за който символ се набира буквата при режим "кирилица" на клавиатурата и който символ ще наричаме клавиатурен код на буквата. Транслитерационните и клавиатурните кодове на главните български букви са показани съответно на втория и на третия ред от таблицата по-долу, а кодовете на малките букви се получават от кодовете на главните по очевиден начин (при транслитерационните кодове се прави замяна на главните букви в тях с малки, а пък клавиатурните кодове се заменят със символите, набирани чрез същите клавиши в режим "латиница", но при ненатиснат клавиш "Shift"). По тази причина ние ще се ограничим по-нататък само с главните български букви без повече да правим това уточнение.

      Сравнението между двата вида кодове показва тяхното съвпадане за 18 български букви и различие за останалите. Различието разбира се е неизбежно за седемте български букви Ж, Ц, Ч, Ш, Щ, Ю и Я, чиито транслитерационни кодове имат дължини, по-големи от 1. Понеже различните български букви трябва да имат различни клавиатурни кодове, неизбежно е също да имаме различие за поне една от буквите А и Ъ и за поне една от буквите Й и Ь. Поради тази причина наличните различия за буквите Ъ, Й и Ь също не са особено смущаващи. Доста по-неприятно е обаче различието за буквата В, която освен това се среща и значително по-често в българските текстове. С оглед на по-лесното запомняне и използване на клавиатурните кодове твърде желателно би било при приемане на официален стандарт за фонетична клавиатурна подредба това различие да се отстрани, като новият клавиатурен код на В бъде V (разбира се това би повлякло след себе си промяната на поне още един клавиатурен код  -  този на буквата Ж). Такова леко изменение вероятно би било оптималното за голяма част от хората, които вече са свикнали да използват фонетична клавиатурна подредба при писане на кирилица. Приемането на стандарт обаче трябва да се прави с поглед не само към сегашното положение, но и към бъдещето. В случая би трябвало удобството за бъдещите ползователи на стандарта да има приоритет пред удобството му за нас самите и ние би трябвало да се примирим с някои малки затруднения, които бихме имали след въвеждането му. Поради това целесъобразно е освен гореспоменатото изменение да се направят и още няколко, които да бъдат за доброто на бъдещите ползователи. Направеното предложение от БАН за стандарт е именно в такъв дух.

      Целта на тази бележка е да покажем, че няколко естествено звучащи изисквания, които ще формулираме след малко, влекат с неизбежност клавиатурните кодове на българските букви да бъдат в почти всички случаи онези, които са в предложението от БАН. По-точно, те влекат това за 24 букви, за други четири някои естествени допълнителни съображения също довеждат до такъв резултат, а само за две букви (и то най-рядко използваните в български текстове) стигаме до заключение, отклоняващо се от предложението. Изискванията са следните:

1. Множеството на клавиатурните кодове на българските букви да остане като цяло същото.
2. Буквите Щ, Ю, Я (на които отговарят последователности от два звука) и буквата Ь (на която не отговаря отделен звук) да имат небуквени клавиатурни кодове.
3. Клавиатурният код на всяка от буквите, различни от Ь, които имат еднобуквени транслитерационни кодове, да съвпада с нейния транслитерационен код или със сегашния й клавиатурен код и това да се направи така, че да бъде максимален броят на онези измежду въпросните букви, на които клавиатурните кодове съвпадат с транслитерационните.
4. Клавиатурните кодове на останалите български букви (включително и на споменатите в т. 2) да се изберат така, че да бъде минимален броят на онези, за които новият клавиатурен код се различава от сегашния.

      Условието 3 определя еднозначно за 22 от българските букви кои трябва да бъдат клавиатурните им кодове, а именно, те трябва да бъдат показаните в следната таблица:

(т.е. кодовете на тези 22 букви трябва да бъдат както в предложението от БАН). И наистина за всички от споменатите 22 български букви с изключение на В, Й и Ъ това е ясно поради съвпадане на транслитерационните и сегашните клавиатурни кодове, за Ъ е ясно поради съвпадане на транслитерационния й код с клавиатурен код на друга буква, единственото възможно решение за Ъ създава такова положение и за буквата Й, а за буквата В използваме условието за максималност в изискването 3. Оттук и от изискванията 1 и 2 следва, че за клавиатурни кодове на буквите Ж, Ц, Ч и Ш можем да избираме само измежду латинските букви C, Q, W и X, а за клавиатурни кодове на буквите Щ, Ь, Ю и Я  -  само измежду символите ~, {, } и |. При това положение изискването 4 определя еднозначно, че клавиатурните кодове на Ц, Щ и Ю трябва да бъдат досегашните  -  следователно за Ц и Щ трябва да бъдат както е в предложението, а за Ь и Ю не бива да бъдат както е в него. Единствената свобода, която ни оставят изискванията 1 - 4, е следната: за клавиатурни кодове на буквите Ж, Ч и Ш да избираме измежду буквите Q, W и X, а за клавиатурни кодове на Ь и Я  -  измежду символите ~ и {. За да се избере една от така оставащите 12 възможности, може вече да се използват мнемоничните съображения за графична прилика на Ж, Ч и Ш съответно с X, q и W, и съображението, че е добре Я да се набира по-лесно от Ь. Така избраната възможност ще се отличава от предложението от БАН само по това, че ще бъдат разменени клавиатурните кодове на Ь и Ю.

      Пред вид на това, че буквите Ь и Ю са най-рядко използваните букви от българската азбука (вж. напр. "Честота на буквите в теkстове на български и английски език" от Б. Стефанов и В. Бирданова) , резултатът, който получихме, не отхвърля, а по-скоро подкрепя предложението от БАН, ако го сравняваме с евентуални други чувствително по-консервативни предложения (още повече, че значението на използваните тук изисквания не бива да се абсолютизира  -  например някои допълнителни изисквания за ергономичност биха могли да натежат в полза на точното осъществяване на предложението от БАН). Все пак този резултат показва, че може би има известно основание и за модификация на въпросното предложение, състояща се в размяна на клавиатурните кодове на Ь и Ю (такава модификация, не намалявайки броя на буквите със съвпадащи клавиатурни и транслитерационни кодове, би намалила с единица броя на онези, чиито нови клавиатурни кодове ще се различават от сегашните).

Дата на предходната версия:	17.02.2006
Дата на настоящата версия:	19.02.2006