Съдържание 
 

СЛЕДВАНЕ НА ФОРМУЛА ОТ МНОЖЕСТВО ОТ ФОРМУЛИ

      И тук ще предполагаме, че е дадена една сигнатура, като под формули и под структури ще разбираме съответно формули при тази сигнатура и структури с тази сигнатура. Нека Γ е едно множество от формули. За една формула φ ще казваме, че следва от Γ, ако винаги, когато всички формули от Γ са верни в дадена структура S при дадена оценка v в S на променливите, формулата φ също е вярна в S при оценката v. Твърдението, че φ следва от Γ, ще записваме така: Γφ.

      Пример 1. Ако φ и ψ са произволни формули, то формулата φ следва от множеството ψ,¬ψ}. И наистина, ако формулите φψ и ¬ψ са верни в дадена структура S при дадена оценка v в S, то някоя от формулите φ и ψ е вярна в S при оценката v, като същевременно ψ не е вярна в S при оценката v, следователно φ е вярна в S при оценката v.

      Пример 2. Ако φ и ψ са произволни формули, а ξ е произволна променлива, то формулата ξφ следва от множеството {ξ(φψ),ξ¬ψ}. И наистина, да предположим, че двете формули от въпросното множество са верни в дадена структура S при дадена оценка v в S. Верността на втората от тези формули в S при оценката v позволява да се избере такъв елемент d от носителя на S, че формулата ¬ψ да е вярна в S при оценката vd]. Понеже и първата формула от множеството е вярна в S при оценката v, формулата φψ също е вярна в S при оценката vd], а оттук по установеното в предходния пример следване на φ от множеството ψ,¬ψ} заключаваме, че φ е вярна в S при оценката vd]. Следователно ξφ е вярна в S при оценката v. По аналогичен начин може да се докаже, че формулата ξφ следва и от множеството {ξ(φψ),ξ¬ψ}.

      Забележка 1. В специалния случай, когато Γ е множество от затворени формули, следването от Γ на една формула φ е равносилно с това φ да бъде тъждествено вярна във всеки модел на Γ, който е с дадената сигнатура (ако освен формулите от Γ още и φ е затворена, то вместо думите тъждествено вярна ще можем да използваме думата вярна).

      Една формула φ следва от дадено множество от формули Γ точно тогава, когато множеството Γ{¬φ} е неизпълнимо. Това е така, защото както следването на φ от Γ, така и неизпълнимостта на Γ{¬φ} са равносилни с изискването да не съществуват такава структура S и такава оценка v в S, че всички формули от Γ да са верни в S при оценката v, а φ да не е вярна в S при оценката v.

      За две формули θ и φ ще казваме, че φ следва от θ, и ще пишем θφ, ако φ следва от едноелементното множество с единствен елемент θ. Ясно е, че условието φ да следва от θ е равносилно с изискването винаги, когато формулата θ е вярна в дадена структура S при дадена оценка v в S на променливите, формулата φ също да е вярна в S при оценката v.

      Пример 3. За всеки две формули φ и ψ имаме съотношенията

φ&ψφ,  φ&ψψ,  φφψ,  ψφψ.
.
      Пример 4. За всеки три формули θ, φ и ψ, ако θφ и θψ, то θφ&ψ, а ако φθ и ψθ, то φψθ.

      Пример 5. За всяка формула φ и всяка променлива ξ имаме съотношенията ξφφ и φξφ. Това е така благодарение на обстоятелството, че за всяка структура S и всяка оценка v в нея имаме равенството v=vv(ξ)], от което получаваме, че φS,vS,vv(ξ)].

      Пример 6. Ако p е двуместен предикатен символ на дадената сигнатура, то имаме съотношенията  yp(x,y) p(x,x) и  p(x,x) y p(x,y) Това е така благодарение на обстоятелството, че за всяка структура S и всяка оценка v в нея имаме равенството

p(x,x)S,v = pS(v(x),v(x)) = p(x,y)S,v[yv(x)].

      Пример 7. Нека φ и ψ са такива формули, че φψ, и нека ξ е променлива. Тогава: (a) ако ξ не е свободна променлива на φ, то φξψ; (b) ако ξ не е свободна променлива на ψ, то ξφψ. И наистина, нека S е коя да е структура, а v е оценка в S. За доказателството на твърдението (a) да предположим, че ξ не е свободна променлива на φ и формулата φ е вярна в S при оценката v. Нека d е произволен елемент на носителя на S. Формулата φ ще бъде вярна в S и при оценката vd], тъй като vd] съвпада с v върху множеството на свободните променливи на φ. Оттук получаваме, че формулата ψ също ще бъде вярна в S при оценката vd], а поради произволността на d това показва, че формулата ξψ е вярна в S при оценката v. За доказателството на твърдението (b) да предположим, че ξ не е свободна променлива на ψ и формулата ξφ е вярна в S при оценката v. Тогава при някой избор на елемент d на носителя на S формулата φ ще бъде вярна в S при оценката vd]. При такъв избор на d формулата ψ също ще бъде вярна в S при оценката vd]. Тъй като vd] съвпада с v върху множеството на свободните променливи на ψ, формулата ψ ще бъде вярна в S и при оценката v.

      Забележка 2. Твърденията от примери 5 и 6 са частни случаи от общо твърдение, което ще формулираме и докажем по-нататък (формулировката му ще използва понятието за прилагане на субституция към формула).

      Отношението на следване между формули може да бъде охарактеризирано и чрез неравенство между стойностите на формулите по следния начин: θφ точно тогава, когато θS,v≤φS,v за всяка структура S и всяка оценка v в нея. Действително, единственият случай, когато θS,vS,v, е онзи, в който θ е вярна в S при оценката v, а φ не е вярна в S при оценката v, а пък следването на φ от θ е равносилно с невъзможност на този случай. Като се използва тази характеризация на разглежданото отношение, лесно се проверяват такива негови свойства за произволни формули θ, φ, ψ и χ:
        1. θθ  (рефлексивност).
        2. Ако θφ и φψ, то θψ  (транзитивност).
        3. Ако θφ, то ¬φ¬θ  (закон за контрапозиция).
        4. Ако θφ и ψχ, то θ&ψφ&χ и θψφχ  (монотонност на конюнкцията и на дизюнкцията).
        5. Ако θφ, то ξθξφ и ξθξφ при всеки избор на променливата ξ  (монотонност на генерализацията и на екзистенциализацията).

      Можем да отбележим още очевидния факт, че от неизпълнима формула следва всяка формула, а тъждествено вярна формула следва от всяка.
 

Последно изменение: 21.11.2008 г.