Съдържание 
 

ФАКТОРИЗАЦИЯ НА СТРУКТУРА ОТНОСНО КОНГРУЕНТНОСТ В НЕЯ

    Нека е дадена една структура S = (Σ,D,I). Конгруентност в S ще наричаме ще наричаме кое да е подмножество R на D2 със следните пет свойства, където dRd' означава, че (d,d') принадлежи на R:
      Рефлексивност. За всяко d от C е в сила съотношението dRd.
      Симетричност. Всеки два елемента d и d' на D, удовлетворяващи условието dRd', удовлетворяват и условието d'Rd.
      Транзитивност. Всеки три елемента d, d' и d'' на D, удовлетворяващи условията dRd' и d'Rd'', удовлетворяват и условието dRd''.
      Съгласуваност с функциите на S. Всеки път, когато ω е n-местен функционален символ на Σ с n>0 и d1, , dn, d1, , dn са елементи на D, удовлетворяващи условията d1Rd1, , dnRdn, налице е и съотношението
I(ω)(d1,,dn) R I(ω)(d1,,dn).
      Съгласуваност с предикатите на S. Всеки път, когато π е n-местен предикатен символ на Σ с n>0 и d1, , dn, d1, , dn са елементи на D, удовлетворяващи условията d1Rd1, , dnRdn, налице е равенството
I(π)(d1,,dn) = I(π)(d1,,dn).
    Поне една конгруентност в S със сигурност съществува, а именно множеството на двойките от D2 с равни пръв и втори член. Понякога обаче съществуват и други.

    Пример 1. Нека S = (Σ,D,I), където Σ = ({f,g},{p},ρ),  ρ(f) = ρ(g) = ρ(p) = 2, D е множеството на положителните цели числа, за всеки две числа d1 и d2 от D  I(f)(d1,d2) и I(g)(d1,d2) са съответно най-големият общ делител на числата d1 и d2 и тяхното най-малко общо кратно, а I(p)(d1,d2) = 1 точно тогава, когато d1 и d2 са взаимно прости (т.е. когато I(f)(d1,d2) = 1). Нека съотношението dRd' е налице между две числа d и d' от D точно тогава, когато простите делители на d и на d' са едни и същи. Тогава R е конгруентност в S.

    Забележка 1. Като се използва наличието на условието за симетричност в горната дефиниция, лесно се вижда, че ако в условието за съгласуваност с предикатите на S заменим знака за равенство със знака   , ще получим дефиниция, еквивалентна на нея.

    Нека S = (Σ,D,I) е структура, а R е конгруентност в S. Ще дефинираме една нова структура, която ще наричаме фактор-структура на S относно R и ще означаваме с S/R. Ще направим това по следния начин. От първите три условия в дефиницията за конгруентност е ясно, че R е релация на еквивалентност в D, следователно можем да образуваме фактор-множеството D/R на D относно R (елементите на D/R са класовете на еквивалентност в D, породени от R, т.е. множествата [d] = {d' | dRd'}, отговарящи на елементите d на D). Полагаме S/R = (Σ,D/R,I^), където I^ е интерпретиращото съответствие, дефинирано така: I^(ω) = [I(ω)] за всеки нулместен функционален символ ω на Σ и I^(π) = I(π) за всеки нулместен предикатен символ π на Σ, а при n>0 и произволни d1, , dn от D имаме I^(ω)([d1],,[dn]) = [I(ω)(d1,,dn)] за всеки n-местен функционален символ ω на Σ и I^(π)([d1],,[dn]) = I(π)(d1,,dn) за всеки n-местен предикатен символ π на Σ. Този начин на определяне на I^(ω)([d1],,[dn]) и I^(π)([d1],,[dn]) е коректен благодарение на условията за съгласуваност от дефиницията за конгруентност и на обстоятелството, че за произволни d и d' от D равенството [d] = [d'] е равносилно със съотношението dRd'.

    Пример 2. Нека S и R са както в пример 1. Ще дадем едно по-прегледно описание на съответната фактор-структура S/R. За всяко крайно множество P от прости числа да означим с *P множеството на числата от D с множество на простите делители P. Тогава D/R се състои от всевъзможните множества *P, съответстващи на крайни множества P от прости числа, като на различни P отговарят различни *P. При това за всеки две крайни множества P1 и P2 от прости числа са в сила равенствата fS/R(*P1,*P2) = *(P1P2) и gS/R(*P1,*P2) = *(P1P2), а равенството pS/R(*P1,*P2) = 1 е изпълнено точно тогава, когато сечението на P1 и P2 е празно.

    Ще покажем, че в известен смисъл структурите S и S/R са неразличими посредством разглеждания език на предикатното смятане.

    Теорема за елементарна еквивалентност на структурата и фактор-структурата. Една формула е тъждествено вярна в структурата S/R точно тогава, когато е тъждествено вярна в структурата S.

    Доказателство. Нека за всяка оценка v в S оценката v^ се дефинира чрез равенството v^(ξ) = [v(ξ)]. Тогава τS/R,v^ = [τS,v] за всеки терм τ при сигнатура Σ и φS/R,v^ = φS,v за всяка формула φ при тази сигнатура. Твърдението, отнасящо се за термове, се доказва чрез индукция, съобразена с дефиницията за терм, а твърдението, отнасящо се за формули    чрез индукция, съобразена с дефиницията на понятието формула. Верността на първото равенство в случаите, когато термът τ е константа или променлива, произтича непосредствено от дефинициите на I^ и на v^: ако τ е константа, то

τS/R,v^ = I^(τ) = [I(τ)] = [τS,v],
а ако τ е променлива, то
τS/R,v^ = v^(τ) = [v(τ)] = [τS,v].
Индуктивната стъпка в доказателството на първото равенство също е лесна: ако τ = ω(τ1,,τn), където ω е n-местен функцонален символ с n>0,  τ1, , τn са термове и
τiS/R,v^ = [τiS,v],   i = 1,,n,
то
τS/R,v^ = I^(ω)(τ1S/R,v^,nS/R,v^) = I^(ω)(1S,v],,[τnS,v]) = [I(ω)(1S,v],,[τnS,v])] = [τS,v].
Лесни са също проверката на второто равенство за случая, когато φ е атомарна формула, и индуктивните стъпки, отговарящи на образуването на отрицание, на конюнкция и на дизюнкция. Остава да разгледаме случаите на генерализация и на екзистенциализация на формула, имаща доказваното свойство. Нека φ е формула, имаща това свойство при всеки избор на оценката v, а ξ е променлива. Трябва да докажем, че и формулите ξφ и ξφ имат това свойство. Ще направим това за първата от тях, а за втората разсъжденията са аналогични. За произволна оценка v имаме
(ξφ)S/R,v^ = min{φS/R,v^[d]] | dD} = min{φS/R,vd]^ | dD} = min{φS,vd] | dD} = (ξφ)S,v.
С това показахме, че формулата ξφ има желаното свойство. От доказаното равенство, отнасящо се за формули, е непосредствено ясно, че всяка формула, тъждествено вярна в структурата S/R, е тъждествено вярна и в структурата S. В обратното се убеждаваме, като използваме същото равенство и обстоятелството, че всяка оценка в структурата S/R може да се представи във вида v^ при подходящ избор на оценка v в S.  

    Забележка 2. За по-нататъшната ни работа е особено важен случаят, когато за някой двуместен предикатен символ π в сигнатурата на структурата S съответният предикат πS има множество на истинност R. В този случай предикатът πS/R е предикатът за равенство в S, т.е. множеството на истинност на този предикат е подмножеството на (D/R)2, състоящо се от двойките с равни пръв и втори член. И наистина, за всеки два елемента d и d' на D ще бъде в сила равенството πS/R(([d],[d']) = πS(d,d'), поради което равенството πS/R([d],[d']) = 1 ще бъде равносилно със съотношението dRd', а то от своя страна е равносилно с равенството [d] = [d'].

Последно изменение: 3.02.2009 г.