За всеки две формули φ и ψ ще означаваме с (φ→ψ) формулата (¬φ∨ψ), а с (φ↔ψ) - формулата ((φ→ψ)&(ψ→φ)) (в означенията (φ→ψ) и (φ↔ψ) често ще пропускаме външните скоби). Формулата (φ→ψ) ще наричаме импликация от φ към ψ и ще я четем "ако φ, то ψ", а формулата (φ↔ψ) ще наричаме еквиваленция
на φ и ψ и ще я четем "φ е равносилно на ψ". Формулите φ и ψ ще наричаме съответно предпоставка и заключение на импликацията от φ към ψ и лява страна и дясна страна на еквиваленцията на φ и ψ. От дефиницията за импликация получаваме, че импликацията от φ към ψ е невярна в дадена структура S при дадена оценка v на променливите тогава и само тогава, когато в S при оценката v формулата φ е вярна, а формулата ψ е невярна (т.е. при обичайното за математиката разбиране на условните твърдения верността на формулата φ→ψ в S при оценката v е равносилна с изискването "ако φ е вярна в S при оценката v, то и ψ е вярна в S при оценката v"). Като използваме това обстоятелство и дефиницията за еквиваленция, виждаме, че за всяка структура S и всяка оценка v в S на променливите са в сила следните твърдения:
Оттук е ясно, че формулата φ→ψ е тъждествено вярна точно тогава, когато ψ следва от φ, а формулата φ↔ψ е тъждествено вярна точно тогава, когато φ и ψ са еквивалентни.
Забележка. За всеки две формули φ и ψ е в сила еквивалентността