PATYAT KRAY REKATA  Na drugiya den, sled kato mi prisadiha nauchna stepen, az tragnah za edin pochiven dom v planinata. Znaeh, che tam e otsednal pan Tomash, doktorat ot Varshava, s kogoto se byah zapoznal v nashija lektorat (ne si pozvolyavam da go nazova prosto Tomash, zashtoto svoite poznati toj vinagi naricha panove). Patyat, zastlan s chakal, se izkachvashe pokray edna buyna reka s kamenisto dano i obrasnali s treva bregove. Kogato se vidya domat, presyakoh rekata po lyuleesht se vazhen most. Ozovah se kray star gabar, koyto nyakoga e bil udaren ot gram. Razhodkata dotuk beshe kasa, no garbat me beshe zabolyal ot tezhkata ranitsa (byah nakupil dosta neshta za yadene vapreki neotdavnashnoto im poskapvane). Pochnali byaha da me machat i bolki v krasta, a se obazhdashe sashto edin katar, ot koyto stradam (kato dobavka kam vsichko na nosa mi beshe izlyazla goljama papka i me sarbeshe). Sednah na edin mahnat koren da si otdahna. Hapnah si ot mravkite, koito noseh zad pregradkata na ranicata, i si piynah bazov sok. Dokato si pochivah, zapalvah si vremeto i kato slushah radio. Otnachalo razpravyaha razni smeshki, no mi se storiha tapi. Posle govori referat na vcherashniya mach ot futbolniya shampionat, a sled tova pusnaha zapis na bostanskata filharmoniya. Svireha edna tvorba, koyato mnogo haresvam kato ritam. Kogato se naslazhdavah na marsha ot neya, izvednazh me stresna silen grak (yavno naokolo se vadeha razni gargi). Vidjah, che otgore idva sas sak v raka edar mustakat mazh, nametnat s laskav plasht. Izglezhdaha novi - kakto sakat, taka i plashtat. Pomislih si, che nyakoi neshta vav vida na tozi chovek biha napravili vpechatlenie na vsekigo, osobeno rastat i mustatsite mu. Mazhat me pozdravi prav i me popita otkade sam. Az pak izpolzvah sluchaya, za da obsadya s nego vremeto, koeto zapochvashe da se razvalya. Chovekat smyatashe, che pri takava platna oblachnost e mnogo veroyatno da zavali. Izgledite da patya ot dazhd i da se okazha kapan ne me blazneha, zatova naramih vednaga ranitsata i prodalzhih kam tselta si.

ПАТЯТ КРАЙ РЕКАТА  На другия ден, след като ми присадиха научна степен, аз тръгнах за един почивен дом в планината. Знаех, че там е оцеднал пън Томаш, докторат от Варшава, с когото се бях запознал в нашия лекторът (не си позволявам да го назова просто Томаш, защото своите познати той винаги нарича пънове). Патят, застлан с чакал, се изкачваше покрай една буйна река с каменисто дано и обръснали с трева брегове. Когато се видя домат, пресякох реката по люлеещ се важен most. Озовах се край стар гъбар, който някога е бил ударен от грам. Разходката дотук беше каса, но гърбат ме беше заболял от тежката раница (бях накупил доста неща за ядене въпреки неотдавнашното им поскапване). Почнали бяха да ме мачът и болки в краста, а се обаждаше също един катър, от който страдам (като добавка към всичко на носа ми беше излязла голяма папка и ме сарбеше). Седнах на един махнат корен да си отдъхна. Хапнах си от мравките, които носех зад прегръдката на раницата, и си пийнах базов сок. Докато си почивах, запалвах си времето и като слушах радио. Отначало разправяха разни смешки, но ми се сториха тапи. После говори реферат на вчерашния мач от футболния шампионът, а след това пуснаха запис на бостанската филхармония. Свиреха една творба, която много харесвам като ритам. Когато се наслаждавах на мърша от нея, изведнъж ме стресна силен грък (явно наоколо се вадеха разни гарги). Видях, че отгоре идва със сак в ръка едър мустакат мъж, наметнат с ласкав плащ. Изглеждаха нови - както сакат, така и плащат. Помислих си, че някои неща във вида на този човек биха направили впечатление на всекиго, особено растат и мустаците му. Мажат ме поздрави прав и ме попита откъде сам. Аз пак използвах случая, за да обсадя с него времето, което започваше да се разваля. Човекът смяташе, че при такава платна облачност е много вероятно да завали. Изгледите да пътя от дъжд и да се окажа капан не ме блажнеха, затова нарамих веднага раницата и продължих към целта си.

ПЪТЯТ КРАЙ РЕКАТА  На другия ден, след като ми присъдиха научна степен, аз тръгнах за един почивен дом в планината. Знаех, че там е отседнал пан Томаш, докторът от Варшава, с когото се бях запознал в нашия лекторат (не си позволявам да го назова просто Томаш, защото своите познати той винаги нарича панове). Пътят, застлан с чакъл, се изкачваше покрай една буйна река с каменисто дъно и обраснали с трева брегове. Когато се видя домът, пресякох реката по люлеещ се въжен мост. Озовах се край стар габър, който някога е бил ударен от гръм. Разходката дотук беше къса, но гърбът ме беше заболял от тежката раница (бях накупил доста неща за ядене въпреки неотдавнашното им поскъпване). Почнали бяха да ме мъчат и болки в кръста, а се обаждаше също един катар, от който страдам (като добавка към всичко на носа ми беше излязла голяма пъпка и ме сърбеше). Седнах на един мъхнат корен да си отдъхна. Хапнах си от мръвките, които носех зад преградката на раницата, и си пийнах бъзов сок. Докато си почивах, запълвах си времето и като слушах радио. Отначало разправяха разни смешки, но ми се сториха тъпи. После говори реферът на вчерашния мач от футболния шампионат, а след това пуснаха запис на бостънската филхармония. Свиреха една творба, която много харесвам като ритъм. Когато се наслаждавах на марша от нея, изведнъж ме стресна силен грак (явно наоколо се въдеха разни гарги). Видях, че отгоре идва със сак в ръка едър мустакат мъж, наметнат с лъскав плащ. Изглеждаха нови - както сакът, така и плащът. Помислих си, че някои неща във вида на този човек биха направили впечатление на всекиго, особено ръстът и мустаците му. Мъжът ме поздрави пръв и ме попита откъде съм. Аз пък използвах случая, за да обсъдя с него времето, което започваше да се разваля. Човекът смяташе, че при такава плътна облачност е много вероятно да завали. Изгледите да патя от дъжд и да се окажа къпан не ме блазнеха, затова нарамих веднага раницата и продължих към целта си.