Настоящите бележки са свързани с една инициатива в БАН за въвеждане на стандарти за транслитерация между кирилица и латиница и за фонетична клавиатура. Главна причина за тази инициатива са някои несъвършенства на действащия в момента стандарт за транслитериране на български имена (информация за него може да се намери например в един въпросник, изработен в рамките на споменатата инициатива). При избора на този стандарт се е целяло улесняване главно на англоезичните чужденци при произнасянето на български имена (отначало са се имали пред вид даже само географски имена), а някои съображения, имащи значение за самите българи, са останали на по-заден план. Несъвършенствата на стандарта се проявяват най-вече при опит за използването му за транслитериране на произволни думи от българския език - нещо, от което засега все още се нуждаят немалко българи, за да могат да си служат със своя роден език при използване на електронна поща, SMS или чат. Най-сериозният проблем е, че двете често срещани български букви А и Ъ се заместват с една и съща латинска буква. В резултат на това много думи от българския език, съдържащи Ъ, като да речем пък, въжен, лъскав, мръвка, плъх, мъжът, мачът, мъчат, след транслитерация се превръщат в буквени низове, недопускащи еднозначно възстановяване на първоначалната дума (понякога може да се случи даже и контекстът да не позволява такова възстановяване - например ако имаме работа с някое от изреченията "Край селото има въжен мост" и "В чинията ми има мръвка"). Този недостатък (заедно с повечето други) може да бъде преодолян, ако се приеме едно предложение, направено от г-н Димитър Добрев (пак в рамките на инициативата) и отклоняващо се от стандарта при шест от българските букви (а именно за Ж, Ц, Ч, Ш, Щ и Ъ). То обаче предвижда кодиране на българската гласна Ъ с латинската съгласна X - нещо, за което самият г-н Добрев признава, че няма особено убедителни аргументи.

      Тук ще предложа два варианта на по-приемлив според мене начин за решаване на проблема. Първият от тях е да се премине към една друга таблица за транслитериране, която фактически се използва от част от хората, общуващи чрез Интернет, включително и от мен самия. Тази таблица е заложена например в конвертиращата програма на Вал Тодоров, като в свой коментар за програмата нейният автор нарича въпросната таблица конвенция на западните слависти (от документа, съдържащ коментара, съм направил копие, в което са отстранени някои прекодирания, извършени от mail-програма, но евентуално ще трябва при разглеждането му кодирането на браузъра да се настройва за кирилица). И при този подход буквите, за които има отклонение от стандарта, са шест (те са Й, Ц, Ъ, Ь, Ю и Я), но мисля, че са налице предимства от гледна точка на естественост. Вторият вариант, който имам пред вид, прави още четири отклонения от стандарта чрез възприемане на кодирането на Ч, Ш и Щ от предложението на г-н Добрев, както и на кодиране на Ж чрез X (а не чрез J, както е в споменатото предложение).

      Ще изложа своите доводи в полза на първия от вариантите. Както отбелязва г-н Добрев, при фонетичната подредба на клавиатурата буквата Ъ е на онзи клавиш, с който се набира латинската буква Y, а и много хора сега кодират Ъ с тази латинска буква. Всъщност това не е случайно, защото ако искаме да кодираме буквата Ъ с гласна буква от латинската азбука, ние нямаме друг избор освен Y при положение, че останалите латински гласни букви вече са заети за кодиране на българските гласни А, Е, И, О и У. Вероятно аналогични съображения (заедно с някои фонетични) са играли роля, за да се приеме и кодирането на Ы с Y при транслитерирането на руски текстове. Изборът на Y за кодирането на българското Ъ би могъл евентуално да се мотивира и с положението при някои западнославянски езици. В чешки и полски (които, както е известно, си служат с латинската азбука) буквата Y сега се чете по същия начин както буквата I, но, доколкото зная, някога се е произнасяла по начин, който има известно сходство със сегашното произношение на руското Ы (остатък от това положение навярно е обстоятелството, че в чешкия език определени съгласни се произнасят с омекотяване, ако след тях стои буквата I, но такова омекотяване липсва в случая на Y след тях). В съответствие с гореказаното намирам за много естествено при транслитерация на български текстове кодирането на буквата Ъ да става с Y.

      Разбира се, ако се ограничим само с току-що предложеното отклонение от стандарта, ще възникне друга неприятност - буквата Ъ ще се кодира по същия начин както буквите Й и Ь. Можем да избегнем тази неприятност, като се условим да кодираме всяка от споменатите две букви с буквата J - това няма да доведе до нова колизия, защото J не се използва в съществуващия стандарт. Нещо повече, по този начин ние ще постигнем съгласуваност с фонетичната подредба на клавиатурата за още една буква, а именно за Й. Вярно е наистина, че, заменяйки Y с J при кодирането на Й, ние ще се откажем от онова съответствие между буква и звук, което е налице в английския и във френския език, но от друга страна пък ще приемем съответствието, което е налице в чешкия и в полския език.

      Бихме могли да се ограничим само с изброените дотук отклонения от стандарта - макар и да е все още с доста несъвършенства, така полученият начин на транслитериране би превъзхождал стандартния по отношение на обратимостта не само в случая на буквите А и Ъ, но и в някои други случаи. Например имената Майа и Мая (споменати в предложението на г-н Добрев), които при спазване на стандарта се транслитерират еднакво, сега ще се преобразуват съответно в Maja и Maya. Този пример обаче може да бъде повод и за едно възражение - по стандарта буквите Ю и Я се кодират както еднакво звучащите с тях двубуквени последователности ЙУ и ЙА, а след изменението, за което стана дума, нещата вече няма да стоят така и читаемостта на транслирания текст донякъде ще се затрудни въпреки подобрението по отношение на обратимостта. Ако сметнем това възражение за основателно, бихме могли да се откажем от току-що илюстрираното допълнително подобрение на обратимостта и да направим още следното изменение: да се условим да кодираме буквите Ю и Я съответно с JU и JA (това е в съгласие с правописа на славянските езици с латинска азбука и на немския език).

      Има още едно отклонение от стандарта, което може да се оцени без особени резерви като подобрение, а именно (както e и в предложението на г-н Добрев) - буквата Ц да се кодира с латинската буква C вместо с изискваното от стандарта TS. Освен че така е по-кратко, постига се съгласуваност с фонетичната подредба на клавиатурата и за буквата Ц. Вярно е наистина, че след тази промяна резултатът от транслитерацията на името Ицхак би могъл да се прочете и като Ичак, но това, което би се получило при спазване на стандарта, може да се прочете даже по два погрешни начина - като Итшак и като Итсхак. Освен това при транслитерирането на двете думи оценка и отсенка сега вече ще се получават различни неща.

      С това всичките шест букви, споменати във връзка с първия вариант, вече са разгледани със съответни доводи в полза на кодирането им по "конвенцията на западните слависти". Предложените кодове на тези букви са дадени в следната таблица:

И така, първият вариант на предложението, което правя, е за въпросните шест букви да се приеме кодирането от тази таблица, а всички други букви от нашата азбука да продължат да се кодират според съществуващия стандарт. Може към това, което предложих, да се направят някои допълнения с цел да се осигури пълна обратимост, но с тях възнамерявам да се занимая отделно. Вторият вариант е аналогичен, но с изменение на кодирането още на буквите Ж, Ч, Ш и Щ така, както е посочено в следното разширение на горната таблица:

Посочените в тази таблица кодове на Ч, Ш и Щ са същите както в предложението на г-н Добрев, а кодирането на Ж с X може да бъде донякъде оправдано с иаличието на известна графична прилика (както е направено в споменатото предложение във връзка с кодирането на буквите Ч и Ш). И за този вариант смятам да предложа отделно допълнения, осигуряващи пълна обратимост.

      Забележка. Ако се приеме първият вариант, бих предложил българските букви В и Ж да си разменят местата при фонетичната подредба на клавиатурата и по този начин да се постигне съгласуваност на транслитерацията и подредбата за още една буква (при сегашното положение става така, че в някакъв процент от случаите аз набирам Ж вместо В при писане на кирилица с използване на фонетичната подредба и W вместо V при транслитериране). Засега нямам мотивирано предложение за промяна на подредбата в случай на приемане на втория вариант.