Една трудност пред българско-английските транскрипции
Действащият в момента стандарт за транслитериране на български имена предписва коя да е буква от българската азбука винаги да се замества с една и съща съответна латинска буква или комбинация от латински букви. Българско-английска транскрипция от такъв тип би могла да бъде използвана достатъчно успешно от незнаещите български език англоговорещи в непосредствените им контакти с българи само след допълнителни разяснения относно българското произношение. Това е така, защото за разлика от българската писменост английската не е фонетична и ако се следва нейният образец, би могло произнасянето на някои от латинските букви в транслитерирания текст да зависи много силно от контекста (например латинската буква a в транслитерациите mart и may на думите март и май би била произнесена по съвсем различен начин).