ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Обнародван, ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г., изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г., попр., бр. 57 от 1997 г., изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г., попр., бр. 66 от 1999 г., изм., бр. 111 и 113 от 1999 г.

изм. доп. ДВ бр. 54 от 2000 г.

 

 

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този закон се уреждат устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование в Република България.

 

Чл. 2. Цел на висшето образование е подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата.

 

Чл. 3. Висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции.

 

Чл. 4. Във висшето образование не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия.

 

Чл. 5. Висше образование се придобива във висши училища, създадени по ред, определен със закон.

 

Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:

1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност;

2. повишаване квалификацията на специалисти;

3. развитие на науката и културата.

(2) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна, лечебна и друга дейност в съответствие със спецификата си.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан по-нататък "академичен състав".

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище разработва и въвежда система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение.

 

 

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище издава диплома за завършена степен на висшето образование, както и свидетелство или удостоверение за професионална квалификация.

(2) Дипломите се признават от държавата, когато обучението съответства на държавните изисквания.

(3) На издаваните при условията на ал. 2 дипломи се полага печат с държавния герб.

 

Глава втора.

ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВАТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

 

Чл. 8. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, като:

1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) субсидира обучението на студентите в държавните висши училища и при определени условия им осигурява стипендия и общежитие;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) при определени условия осигурява кредити и социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите;

5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл. 6.

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи.

 

 

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. с решение открива, преобразува и закрива висши училища;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;

2. предлага на Народното събрание откриването, преобразуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. (изм - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавен регистър на специалностите по образователно-квалификационни степени;

5. утвърждава единни държавни изисквания за получаване на образователни степени по професионални направления или специалности;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища, а за държавните висши училища и по специалности, общия брой на студентите в частните висши училища, както и броя на докторантите във висшите училища, Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки и други научни организации;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. утвърждава държавни изисквания за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища;

10. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава единни държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. (Предишна т. 10 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

 

 

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е Министерството на образованието и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Министерството на образованието и науката:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1-11;

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) поддържа регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена и откритите от тях специалности;

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

5. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца;

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) упражнява контрол върху висшите училища по спазването на този закон и на държавните изисквания.

 

 

Чл. 11. (1) Специализиран държавен орган за оценка и акредитация на качеството на дейностите по чл. 6, ал. 1 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.

(2) Националната агенция за оценяване и акредитация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(3) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет.

 

Глава трета.

ВИДОВЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА, ОТКРИВАНЕ, ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ЗАКРИВАНЕ

 

 

Чл. 12. Висшите училища са държавни и частни.

 

Чл. 13. Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия.

 

 

Чл. 14. (1) Частните висши училища се създават по искане на граждани и организации, наричани по-нататък учредители.

(2) Учредителите носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище.

 

 Чл. 15. (1) Висше училище се открива и преобразува въз основа на проект, в който:

1. са поставени обществено приемливи цели пред предлаганото висше училище;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) се съдържа описание на основните звена на висшето училище, необходимата учебна документация и данни за научно-преподавателски състав, материалната база и начините на финансиране;

3. се осигурява начин на управление, гарантиращ спазването на основните академични свободи;

4. има съответствие с единните държавни изисквания.

(2) Проектът по ал. 1 трябва да е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация.

(3) Към проекта за създаване на частни висши училища се представя и учредителен акт, който включва:

1. вид, наименование и седалище;

2. предмет на дейност;

3. име (фирма) на учредителя;

4. предоставено имущество и начин на финансиране;

5. управление и начин на представителство;

6. права и задължения на учредителите.

 

 

Чл. 16. (1) С решението Народното събрание определя:

1. вид, наименование и седалище на висшето училище;

2. предмет на дейност;

3. имущество и начин на финансиране.

(2) Висшето училище възниква като юридическо лице след обнародването на решението на Народното събрание за неговото създаване в "Държавен вестник".

 

 

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Университетът е висше училище, което:

1. обучава по широк кръг специалности поне в три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически;

2. разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове;

3. разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания;

4. обучава в степените "магистър" и "доктор" в съответните основни области на науката;

5. има научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си развива основни области на науката и културата;

6. осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения;

7. притежава библиотека с учебна и научна литература и други средства за информационно осигуряване;

8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност.

(3) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2-8, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.

(4) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Специализираното висше училище осъществява научноизследователска или художествено-творческа дейност и провежда обучение в една от основните области на науката, изкуствата, физическата култура и военното дело и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2, 3, 5, 6, 7 и 8. Наименованието му отразява специфичната област, в която то подготвя специалисти.

(5) Самостоятелният колеж дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно-квалификационната степен "специалист по ...".

(6) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище.

 

 

Чл. 18. (1) Висшите училища се закриват от Народното събрание:

1. когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) когато висшето училище получи два последователни отказа за акредитация или не е поискало такава в предвидените от този закон срокове;

3. по искане на учредителите на частното висше училище;

4. по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище.

(2) Предложенията за закриване на висши училища по ал. 1, т. 1 и 2 се внасят от Министерския съвет.

(3) (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) С акта за закриване на висшето училище в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се определят условията и редът, при които студентите, докторантите и специализантите продължават обучението си.

(4) (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) С акта за закриване на държавно висше училище се уреждат и въпросите за имуществото му.

(5) (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В случаите на ал. 1, т. 3 учредителите са длъжни да уредят предварително въпросите, свързани с имуществото и с правата на студентите, докторантите и специализантите.

 

Глава четвърта.

АКАДЕМИЧНА АВТОНОМИЯ

 

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Академичната общност обхваща членовете на академичния състав, студентите, докторантите и специализантите.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия в съответствие със законите на страната.

 

Чл. 20. Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви и свобода на обучението.

 

 

Чл. 21. Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;

3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за научните степени и научните звания;

7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;

8. право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители договори за подготовка и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование, както и за извършване на научни и приложни изследвания;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;

11. право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.

 

Чл. 22. Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез:

1. намеса в дейността на висшето училище, освен в случаите, изрично посочени в закон;

2. влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии;

3. създаване и дейност на политически и религиозни организации във висшето училище;

4. осъществяване на дейност, накърняваща конституционни права на членовете на академичната общност, свързани с раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия, убеждение, политическа принадлежност.

 

 

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи е Съветът на ректорите на висшите училища.

(2) Съветът на ректорите:

1. дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката;

2. изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката;

3. изразява мнение по проекта на държавния регистър на специалностите по образователно-квалификационни степени;

4. дава становища по критериите за присъждане на научни степени и научни звания.

(3) Съветът на ректорите се представлява от избран от него председател.

 

 

Чл. 24. (1) Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът.

(2) Органите за управление на висшите училища се избират с четиригодишен мандат.

(3) Мандатът на органите за управление на висшето училище не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа.

(4) Правомощията на ректора на висшето училище се прекратяват с мандата на Общото събрание, което го е избрало. Той изпълнява функциите си до избора на нов ректор.

 

 

Чл. 25. (1) Висшите училища включват в структурата си основни и обслужващи звена.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Основни звена са факултетите, департаментите, институтите, филиалите и колежите. Мандатът на органите за управление на основните звена не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обслужващи звена са сектори, центрове, клиники, библиотеки, лаборатории, опитни станции, издателски комплекси, производствени бази и други относително обособени структури. Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена се определят с правилниците на висшите училища.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

 

 

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Факултетът е основно звено на висшето училище, обединяващо катедри за осигуряване на обучението на студенти по една или група сродни специалности, което:

1. разполага с не по-малко от 40-членен академичен състав на основен трудов договор, в който има не по-малко от 20 хабилитирани лица;

2. поддържа активни международни контакти по въпроси на обучението и творческата дейност.

(2) Органи за управление на факултета са общото събрание, факултетният съвет и деканът. Те имат мандат 4 години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.

(3) Общото събрание на факултета се състои от членовете на академичния състав на основен трудов договор, от представители на административния персонал, на студентите и докторантите във факултета. Членовете на академичния състав са най-малко 70 на сто, а на студентите и докторантите - най-малко 15 на сто от състава на общото събрание.

(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 3.

(5) Общото събрание на факултета:

1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и негов заместник от хабилитираните си членове;

2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за декан на факултета;

3. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

4. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние.

(6) Общото събрание на факултета се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на факултетния съвет, по искане на декана или на една четвърт от списъчния му състав.

(7) Факултетният съвет се състои от 25 до 35 членове и включва представители на академичния състав на основен трудов договор, студенти и докторанти. Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица.

(8) Факултетният съвет:

1. избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана;

2. предлага на академичния съвет:

а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри и обслужващи звена към факултета;

б) проекти на учебни планове и квалификационни характеристики по степени и специалности;

в) обявяване на конкурси по чл. 50;

3. избира и повишава в длъжност нехабилитираните членове на академичния състав;

4. предлага на ректора на висшето училище освобождаване от длъжност по чл. 58, ал. 2;

5. прави предложения пред общото събрание на факултета и/или органите за управление на висшето училище по въпроси, свързани с дейността и състоянието на факултета;

6. приема учебните програми на специалностите, за чието преподаване отговаря факултетът, и индивидуалните планове за обучение на студенти, докторанти и специализанти;

7. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав;

8. препоръчва за отпечатване научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения в издателската база на висшето училище и следи за навременното им излизане от печат;

9. обсъжда и приема резултатите от атестирането на членовете на академичния състав на факултета и при необходимост ги предлага на ректора за решение;

10. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена;

11. наблюдава състоянието на библиотечната и информационната база на факултета и взема мерки за нейното усъвършенстване;

12. взема решение по финансовите въпроси на факултета;

13. приема годишния отчет за преподавателската, научната и художествено-творческата дейност във факултета;

14. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.

(9) Деканът:

1. ръководи факултета и го представлява;

2. по право е член на факултетния съвет и негов председател;

3. предлага на факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани;

4. изпълнява функции, произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище.

 

 

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Департаментът е основно звено на висшето училище за осигуряване на обучение по една или повече дисциплини, които не съставляват специалност. Департаментът има най-малко 14-членен академичен състав на основен трудов договор.

(2) Органи за управление на департамента са общото събрание, съветът на департамента и неговият директор. Те се избират с мандат четири години.

(3) Структурата на департамента, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от правилника за дейността на висшето училище.

 

Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Институтът е основно звено на висшето училище, което обединява академичен състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност. Той включва не по-малко от 20 хабилитирани лица.

(2) Органи за управление на института са общото събрание, съветът на института и неговият директор. Те се избират с мандат две години.

(3) Структурата на института, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от академичния съвет на висшето училище.

 

Чл. 26в. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Филиалът е основно звено на висшето училище, което се създава, за да се удовлетворят потребностите от определен вид обучение в райони, където липсва съответна университетска структура. Филиалът има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор.

(2) Съставът, структурата и органите за управление на филиала се определят от академичния съвет на висшето училище.

(3) Филиалът се ръководи от директор, който е хабилитирано лице и се избира от академичния съвет с мандат четири години.

(4) Филиали, които отговарят на изискванията на чл. 26 или на чл. 26г, могат да бъдат преобразувани съответно във факултети или колежи.

 

Чл. 26г. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Колежът е основно звено на висшето училище, което включва най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор.

(2) Органи за управление на колежа са общото събрание, съветът на колежа и неговият директор. Те се избират с мандат четири години.

(3) Директорът е хабилитирано в съответната научна област лице.

(4) Структурата на колежа, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят в правилника за дейността на висшето училище.

 

Чл. 26д. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Катедрата е звено на факултет, департамент, филиал или колеж, което осъществява учебна и научноизследователска (художествено-творческа) дейност по една или група сродни дисциплини. Катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище.

(2) Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят на катедрата. Катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав в катедрата, които са на основен трудов договор.

(3) Ръководителят на катедра във факултет и филиал е хабилитирано в направлението на катедрата лице.

(4) (Изм. доп. ДВ бр. 54 от 2000 г.) Ръководителят на катедра е хабилитирано в съответното направление на катедрата лице, което се избира с тайно гласуване за срок 4 години от съвета на основното звено въз основа на конкурс и заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(5) (Отм.  ДВ бр. 54 от 2000 г.)

 

 

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Общото събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав на основен трудов договор, на административния персонал и на студентите и докторантите от всички негови звена.

(2) Хабилитираните лица са не по-малко от 70 на сто, а представителите на студентите - не по-малко от 15 на сто от състава на Общото събрание.

(3) Общият брой на членовете на Общото събрание и процедурата за избирането им се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

 

 

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Общото събрание на висшето училище се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на академичния съвет, по искане на ректора или на една четвърт от списъчния състав на общото събрание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Общото събрание на новооткрито или преобразувано висше училище се свиква от временно изпълняващия длъжността ректор.

(3) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите с изключение на приемането на Правилника за дейността на висшето училище и промените в него, за което се изисква мнозинство по списъчния състав на Общото събрание.

 

 

Чл. 29. Общото събрание на висшето училище:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) избира за срока на мандата си с тайно гласуване председател и заместник-председател на общото събрание измежду хабилитираните членове;

2. приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище;

3. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя броя на членовете на контролния съвет и избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател, заместник-председател и членовете на контролния съвет;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) избира с тайно гласуване ректор;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя числеността на академичния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) обсъжда и приема годишния доклад на ректора за състоянието на висшето училище.

 

 

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение;

2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

3а. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище;

4. определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и прави предложение за броя на приеманите студенти;

5. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;

6. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

8. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) взема решение за сдружаване с висши училища и научни организации;

11. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение;

12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

13. избира извънредни професори и извънредни доценти;

14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище;

15. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл. 6, ал. 4.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, работещи на основен трудов договор с висшето училище, студенти, докторанти и служители.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Не по-малко от три четвърти от членовете на академичния съвет са хабилитирани лица.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

 

 

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) За ректор, декан и директор на филиал или колеж се избират хабилитирани лица, които след избора заемат длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.

(3) (Изм. доп. ДВ бр. 54 от 2000 г.) Мандатът на лицата по ал. 2 във висшите училища се прекратява предсрочно, освен в случаите по чл. 35, и при навършване на 65-годишна възраст. Органът, който ги е избрал, провежда частичен избор в срок до 2 месеца.

 (4) (Предишна ал. 3 изм. доп. ДВ бр. 54 от 2000 г.) При предсрочно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.

 

Чл. 32. Ректорът:

1. представлява висшето училище;

2. по право е член на академичния съвет и негов председател;

3. сключва и прекратява трудови договори;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти;

5. подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище и го публикува;

6. предлага на академичния съвет кандидатурите на хабилитирани преподаватели за избор на един или повече заместник-ректори;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) при необходимост може да свиква колективните органи за управление на основните звена на висшето училище;

8. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) назначава за срок до три месеца на незаети изборни длъжности временно изпълняващи длъжностите;

9. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание.

 

Чл. 33. (1) Заместник-ректорът:

1. подпомага дейността на ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него;

2. организира и носи отговорност за работата на определено направление в дейността на висшето училище;

3. участва в заседанията на академичния съвет с право на съвещателен глас, ако не е избран за негов член от Общото събрание.

(2) Мандатът на заместник-ректора приключва заедно с мандата на ректора, който го е предложил за избор от академичния съвет.

 

Чл. 34. Висшите училища създават по своя преценка помощни консултативни органи. Условията и редът за тяхното създаване се регламентират в правилниците на висшето училище.

 

 

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Орган за вътрешен контрол върху дейността на висшето училище е контролният съвет.

(2) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, които са хабилитирани лица. Те не могат да бъдат членове на академичния съвет на висшето училище.

(3) Контролният съвет:

1. проверява законосъобразността на изборите за ръководни органи на висшето училище и неговите основни звена в едномесечен срок от провеждането им и докладва на академичния съвет за резултатите от проверката;

2. изготвя становище по проекта на бюджет на висшето училище и изпълнението му и ги докладва пред академичния съвет и общото събрание;

3. участва в проверките по чл. 58а;

4. докладва за своята дейност пред общото събрание най-малко веднъж годишно.

 

Чл. 35. Ректорът, заместник-ректорите, деканите и ръководителите на звена, както и членове на академичния съвет и на факултетния съвет във висше училище се освобождават по тяхно желание или могат да бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение на органа, който ги е избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав.

 

Чл. 36. Частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават академичните свободи.

 

 

Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Заседанията на колективните органи за управление на висшето училище и на неговите основни звена са редовни, ако присъстват две трети от списъчния състав на членовете им.

(2) При определяне на кворума по ал. 1 от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна нетрудоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.

(3) Решенията на колективните органи за управление се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в закона е уредено друго.

(4) При промени в броя на членовете на колективния орган, водещи до нарушаване на определените в закона и в правилниците квоти, преди следващото заседание се провеждат частични избори.

 

 

Чл. 37. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници.

 

Чл. 38. Актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Закона за административното производство.

 

 

Глава пета.

СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

 

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.

 

Чл. 40. (1) Учебното съдържание по всяка дисциплина се организира в относително обособени части.

(2) Всяка част следва да включва минимум 15 академични часа аудиторна заетост. Академичният час е с продължителност 45 минути.

 

Чл. 41. (1) Във висшите училища обучението се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.

(2) Висшите училища осигуряват за всеки студент възможности за избор на учебни дисциплини в рамките на утвърдения учебен план.

 

 

Чл. 42. (1) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

1. първа степен - с минимален срок на подготовка по учебен план 4 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "бакалавър";

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) втора степен - с минимален срок за подготовка пет години или не по-малко от една година след степента "бакалавър", като на завършилите се присъжда образователно-квалификационната степен "магистър";

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999 г.) трета степен - с минимален срок на подготовка четири години след придобита степен "бакалавър" или три години след придобита степен "магистър", като на завършилите се присъжда образователна и научна степен "доктор".

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в степента "бакалавър" осигурява базова широкопрофилна подготовка по професионални направления и специалности.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г., попр. - ДВ, бр. 66 от 1999) Обучението в образователната и научна степен "доктор" се осъществява по научни специалности. Научната специалност, по която се провежда обучението, трябва да бъде от научно направление, съответстващо на професионалното направление, в което лицето е придобило образователната степен "бакалавър".

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Образователно-квалификационната степен "специалист по..." е степен на професионално висше образование. Тя се присъжда след завършено обучение в колеж с минимален срок на подготовка три години. Завършилите колеж могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "бакалавър" при условия и по ред, определени от държавните изисквания или в правилника на висшето училище.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал. 7;

2. (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга;

3. (Предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

4. (Предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните;

5. (Предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) придобиване на нова специалност при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал. 7;

6. (Предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;

7. (Предишна т. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;

8. (Предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това.

(9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

 

Чл. 43. (1) Висшите училища могат да провеждат обучение за повишаване на квалификацията.

(2) Обучението за повишаване на квалификацията се провежда по учебна документация, изискванията към която се определят в правилниците на висшето училище.

(3) Обучението за повишаване на квалификацията не е основание за придобиване на образователна степен или специалност.

 

Чл. 44. (1) Висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на изпитните процедури.

(2) Формите за проверка и оценка на знанията и уменията на студентите се определят в учебните планове и програми. Основна форма за оценяване на знанията във висшето училище е писменият изпит.

(3) Знанията и уменията на студентите се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00).

(4) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00).

(5) Висшето училище може да въведе чрез своите правилници и друга система за оценяване, като се осигури сравнимост на оценките с тези, посочени в ал. 3.

 

 

Чл. 45. (1) Обучението по всяка специалност на първа и втора степен завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение в състава на комисията могат да участват и преподаватели с образователна и научна степен "доктор". В комисията се включват и външни за висшето училище лица.

 

 

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище има право да провежда обучение в образователната и научна степен "доктор" само по акредитирани специалности при условията на чл. 78, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва подготовка и полагане на изпити, педагогическа дейност и защита на дисертационен труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Факултетният съвет на висшето училище, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Докторантурата може да се осъществява и чрез самостоятелна подготовка, за която се осигурява обучение в съответствие с другите форми на докторантура.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Степента "доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

 

 

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) В Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен "доктор" по научни специалности, които са получили акредитация, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6.

(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70.

 

Глава шеста.

АКАДЕМИЧЕН СЪСТАВ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 60 ОТ 1999 Г.)

 

Чл. 48. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:

1. за хабилитирани преподаватели - доцент и професор;

2. за нехабилитирани преподаватели - асистент, старши асистент и главен асистент.

(2) Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други, са преподавател и старши преподавател.

(3) За професори и доценти се избират лица, които притежават съответното научно звание, дадено им при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания.

 

Чл. 49. Длъжностите по чл. 48 се заемат с конкурс и избор при условията и по реда, предвидени в правилниците на висшите училища.

 

 

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 и 51 се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена на висшето училище.

(2) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко три месеца преди крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса.

 

 

Чл. 51. (1) Висшите училища имат право да привличат лица с научни степени от страната и от чужбина на работа с договор за определен срок като извънреден професор и извънреден доцент.

(2) Лицата по ал. 1 не придобиват научни звания по смисъла на Закона за научните степени и научните звания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Привличането на извънредни професори и извънредни доценти става с конкурс и избор от академичния съвет по предложение на основните звена.

(4) В конкурси за извънредни професори и доценти имат право да участват и лица със срочен трудов договор, които извършват научноизследователска дейност във висшето училище.

(5) Висшите училища имат право да привличат и хонорувани преподаватели. Условията и редът за тяхното привличане се регламентират в правилниците на висшето училище.

 

 

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) По покана на факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина могат да се привличат за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели.

(2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор за срок не повече от една година, който може да бъде подновяван.

 

 

Чл. 53. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) За подпомагане на преподавателската и извършване на научноизследователска работа и художествено-творческа дейност висшето училище назначава специалисти и експерти.

(2) Условията и редът за подбор и назначаване на тези лица, както и конкретните названия на длъжностите им се определят в съответствие със Закона за научните степени и научните звания и правилниците на висшето училище.

 

 

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 1 се заемат с трудов договор за неопределено време.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 2 се заемат със срочни или трудови договори за неопределено време при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище.

(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.

 

 

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Членовете на академичния състав във висшите училища имат право:

1. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище, ако не са преподаватели по чл. 51 и 52;

2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми;

3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;

4. да извършват консултантски и други услуги, свързани с предмета на дейността им във висшето училище, при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище;

5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Преподавателите по чл. 48, ал. 1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от три месеца. Решението се взема от факултетния съвет.

 

 

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Членовете на академичния състав са длъжни:

1. да изпълняват задълженията си в съответствие с длъжностната си характеристика и утвърдения индивидуален план за дейността си;

2. да съблюдават научната и професионалната етика;

3. да спазват правилниците на висшето училище;

4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към членовете на академичния състав в правилниците на висшето училище или в трудовия договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В правилниците на висшето училище се определя работното време на членовете на академичния състав, обемът и видът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.

 

 

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено-творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на 3 години нехабилитираните и веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели.

(2) Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшето училище, които задължително включват:

1. изпълнение на норматива за учебна заетост, приет от академичния съвет;

2. разработени нови семинарни и/или лабораторни упражнения, учебници и учебно-помощна литература;

3. научна (художествено-творческа) продукция, участие в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество;

4. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти.

 

 

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора:

1. по тяхно искане;

2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;

3. когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина;

4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;

5. при отнемане на научното звание или научната степен;

6. при две последователни отрицателни атестации;

7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;

8. при поставяне под запрещение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав по ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7 се извършва след решение на съвета на основното звено.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.

 

 

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Член на академичния състав или на останалия персонал на висшето училище подлежи на дисциплинарно уволнение, ако умишлено извърши някое от следните нарушения:

1. постави изпитна оценка без да е проведен изпит;

2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него;

3. издаде документ от името на висшето училище или негово основно звено, който невярно отразява завършени етапи в обучението на студент, докторант и специализант.

(2) Процедурата за установяване на нарушенията по ал. 1 се определя от правилника за дейността на висшето училище.

(3) Член на академичния състав, за който е доказана по установения ред проява на корупция, се уволнява дисциплинарно и се лишава от звание.

 

Чл. 59. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

 

Глава седма.

ПОЧЕТНИ ЗВАНИЯ

 

 

Чл. 60. (1) За заслуги към развитието на науката и висшето образование академичният съвет на висшето училище има право да присъжда на български и чуждестранни граждани почетното звание "доктор хонорис кауза".

(2) Носителите на званието "доктор хонорис кауза" имат право ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им е присъдило званието.

 

Глава осма.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

 

 

Чл. 61. (1) Научните изследвания във висшите училища са насочени към създаването на нови научни знания или научно-приложни продукти, както и за обосноваване и развитие на обучението.

(2) Организацията и управлението на научноизследователската дейност се регламентира в правилниците на висшето училище.

 

Чл. 62. (1) Научните изследвания и проекти в приоритетните области се насърчават с предимство от висшето училище.

(2) Висшето училище има право да планира и провежда, съобразно интересите си и интересите на науката, съвместни изследователски проекти с други висши училища, научни организации и институции.

 

 

Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Провеждането на научни изследвания е неотделима част от дейността на академичния състав.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

(3) Научна дейност се провежда и от специално назначените за целта лица, както и от студенти, докторанти и специализанти.

(4) Условията и редът за назначаването, дейността и освобождаването на специално назначените за извършване на научна дейност лица се регламентира в правилниците на висшето училище, Закона за научните степени и научните звания и Кодекса на труда.

 

Чл. 64. (1) Научните изследвания се финансират от субсидия от държавния бюджет и от допълнителни средства, набирани по правилата за финансиране, съгласно чл. 90 и 91.

(2) Висшите училища имат право да използват средствата, предвидени за научноизследователска дейност, за заплащане на преподавателския, научнопреподавателския и научно-изследователския състав на срочен трудов договор, както и за възнаграждение на студентите и докторантите, когато те са ангажирани с изследователската задача, за която са предназначени средствата.

(3) Условията за изразходване на средствата се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

 

 

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Висшето училище организира ежегодно сесия, на която академичният състав докладва постигнатите през годината научни резултати.

(2) В ежегодния си отчет пред общото събрание ректорът включва информация и за организацията, резултатите и разходите по проведената научноизследователска дейност.

 

 

Чл. 65а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Художествено-творческата дейност във висшите училища по изкуствата се организира по смисъла и условията на чл. 61 до 65.

 

 

Глава девета.

СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СПЕЦИАЛИЗАНТИ

 

Чл. 66. (1) Във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти.

(2) Студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист".

(3) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Докторант е този, който притежава образователната степен "магистър" или "бакалавър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

(4) Специализант е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност.

 

Чл. 67. Статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване.

 

 

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 2000/2001 г.) Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, при спазване на:

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Приемат се с облекчение успешно участвалите в конкурса за приемане във висше училище кандидат-студенти: класираните с еднакъв бал; инвалидите с първа и втора група инвалидност, военноинвалидите, кръгли сираци, майки с три и повече деца; и близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също висше училище и единият от тях е приет.

 

 

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Приемането на специализанти във висше училище се осъществява при условия и по ред, определени в правилниците му.

 

 

Чл. 70. (1) Студентите и докторантите имат право:

1. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;

2. да получават квалифицирана помощ и ръководство за своето професионално-творческо израстване;

3. да се обучават едновременно по повече от една специалност или да изучават допълнителни курсове при условия, определени от висшето училище;

4. да участват в научноизследователска дейност на висшето училище, като им се гарантират авторските, изобретателските и сродните им права и възнаграждение;

5. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище;

6. да ползват студентски общежития, столове, медицинско обслужване, намаление при пътуване по градския и междуградския транспорт, както и цялата база на висшето училище за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност и други придобивки за нормален живот и обучение при условия, определени от държавата и висшето училище;

7. да се сдружават в учебни, научни, културни и спортни общности за защита и удовлетворяване на своите интереси, както и да членуват в международни организации, чиято дейност не противоречи на законите на Република България;

8. да се преместват в друго висше училище, факултет, специалност, степен или форма на обучение в съответствие с правилниците на висшето училище;

9. да прекъсват обучението си, както и да го продължават след това при условия и по ред, регламентирани в правилниците на висшето училище;

10. (отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

11. да ползват ваканция не по-малко от 30 дни в рамките на една учебна година;

12. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) да получават стипендии;

13. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) да ползват кредит за заплащане на такси и/или за издръжка през периода на обучението.

(2) Студентите, докторантите и специализантите - сираци, слепи, глухи, инвалиди от първа и втора група, военноинвалиди, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните, имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище.

 

Чл. 71. Задълженията на студентите, докторантите и специализантите се уреждат в правилниците на висшето училище.

 

 

Чл. 72. (1) Орган за защита на общите интереси на обучаващите се е Студентският съвет. Той се състои от представителите на студентите и докторантите в Общото събрание на висшето училище.

(2) Студентският съвет приема правилник за организацията и дейността си и го представя на Академичния съвет на висшето училище. Академичният съвет може да възрази срещу разпоредби на правилника, които противоречат на законите или на правилниците на висшето училище.

(3) Спорните разпоредби не се прилагат до решаване на спора от министъра на образованието и науката.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Дейността на студентския съвет се финансира от висшето училище в размер до 1 на сто от издръжката на обучението. Средствата се използват за защита на социалните интереси на студентите, за провеждане на културна, спортна, научна, творческа и международна дейност.

 

Чл. 73. Студентският съвет има право:

1. да организира избора на свои представители в ръководните органи на висшето училище;

2. да прави предложения за въвеждане на допълнителни учебни дисциплини;

3. да прави предложения за покана на външни преподаватели;

4. да организира създаването на научни специализирани студентски общности и публикуването на техни трудове;

5. при необходимост да създава и управлява свои организационни звена;

6. да установява вътрешни и международни образователни, културни и следдипломни контакти между студентите;

7. да изразява мнение и да прави предложения за развитието на спортната дейност във висшето училище;

8. да участва в управлението на студентските общежития;

9. да участва в организацията на учебния процес, разпределението на стипендиите и помощите за студентите.

 

 

Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Национален орган, изразяващ общите интереси на студентите и докторантите, е Представителството на студентските съвети.

(2) Представителството на студентските съвети се състои от председателите или делегирани представители на студентските съвети на висшите училища.

(3) Представителството на студентските съвети е юридическо лице. Дейността му се финансира от отчисления от бюджетите на студентските съвети.

(4) Представителството на студентските съвети:

1. приема правилник за дейността си;

2. избира председател, който го представлява и ръководи дейността му;

3. изработва становища и предложения по проблемите на висшето образование и науката във висшето училище, засягащи обучаващите се в тях;

4. дава мнение по проекта за държавен бюджет в частта му за образованието и науката.

 

 

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Студент, докторант или специализант се отписва при:

1. успешно завършване курса на обучение;

2. напускане или преместване.

(2) Студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при:

1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение;

2. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище;

3. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер.

 

Глава десета.

АКРЕДИТАЦИЯ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА (ИЗМ. - ДВ, БР. 60 ОТ 1999 Г.)

 

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Акредитацията е признаване от Националната агенция за оценяване и акредитация на съответствието на дейността и качеството на обучението във висшето училище с този закон и държавните изисквания.

(2) Основна цел на акредитацията е да стимулира висшите училища да развиват своя потенциал и да повишават и поддържат качеството на дейността си.

(3) Акредитацията дава право на висшето училище да осъществява дейността си и да провежда обучение съобразно получената оценка.

(4) Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране политиката на държавата към висшето училище.

(5) Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, факултет, институт, филиал и колеж, както и за откриване на специалност.

 

 

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Акредитацията е институционална и програмна.

(2) При институционалната акредитация се установява съответствието на устройството и цялостната дейност на висшето училище и неговите звена с този закон.

(3) При програмната акредитация се оценява качеството на обучението във висшето училище по специалности в рамките на отделните професионални направления.

(4) Институционалната акредитация на висше училище предхожда програмната акредитация.

(5) Оценка на проекти за откриване на факултети, филиали, институти, колежи и специалности може да бъде поискана от висше училище, което е получило институционална акредитация.

 

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Оценяването при акредитацията се извършва по четиристепенна оценъчна скала, включваща оценките: много добра, добра, задоволителна, незадоволителна.

(2) Акредитацията е с валидност 5 години, когато получената оценка е "много добра" или "добра" и с валидност до 3 години при - "задоволителна" оценка.

(3) При незадоволителна оценка се отказва акредитация.

(4) Проектите за откриване на висше училище, както и факултети, филиали, институти, колежи и специалности във висшите училища се оценяват с положителна или отрицателна оценка.

 

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Висшите училища нямат право да провеждат обучение по неакредитирани специалности и да издават на завършилите ги лица дипломи по смисъла на чл. 7, ал. 2 и 3.

(2) Висшите училища и организациите по чл. 47 могат да провеждат обучение на образователна и научна степен "доктор" по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра".

(3) На неакредитирани висши училища или специалности не се утвърждава прием по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6.

(4) Неакредитирани висши училища не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.

(5) Разпоредбите на ал. 1, 3 и 4 не се прилагат за новооткритите висши училища, основни звена или специалности до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 82, ал. 2.

(6) Разпоредбите на ал. 1 и 4 не се прилагат и за държавни висши училища, на които е отказана за първи път акредитация, до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 81, ал. 4, т. 2.

 

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване на проект се открива по искане на:

1. висше училище, на организация по чл. 47 или учредители по смисъла на чл. 14;

2. министъра на образованието и науката.

(2) Искането за откриване на процедура за оценяване на проект или за акредитация по ал. 1, т. 1 трябва да съдържа информация по смисъла на чл. 87, ал. 4.

(3) В Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация се определят обстоятелствата, относно които заявителят представя съответните документи и необходимата информация.

(4) Разходите по процедурите се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от министъра на финансите.

 

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Процедурата се открива в едномесечен срок от постъпване на искането.

 

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Процедурата за акредитация приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, което се приема в 6-месечен срок от откриването є.

(2) В решението по ал. 1 се дава оценка по смисъла на чл. 77, ал. 1.

(3) Решението за акредитация при задоволителна оценка съдържа и:

1. срок на валидност на акредитацията;

2. препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура.

(4) Решението, с което се отказва акредитация, съдържа и:

1. препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура;

2. срок, след изтичането на който може да се поиска откриването на нова процедура; този срок не може да бъде по-голям от 18 месеца.

 

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Процедурата за оценка на проект приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, което се приема в тримесечен срок от откриването є.

(2) В решението за оценяване на проект с положителна оценка се посочва срокът, в който трябва да се поиска акредитация след откриването на висшето училище, неговото основно звено или специалност.

(3) Новооткритите висши училища, техни основни звена и специалности имат статут на акредитирани за срока, посочен съгласно ал. 2.

 

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Националната агенция за оценяване и акредитация:

1. разработва и утвърждава критерии за оценяване и акредитация в съответствие с този закон и приетите държавни изисквания;

2. разработва и утвърждава конкретните процедури по оценяване и акредитиране и свързаната с тях документация;

3. оценява проектите за откриване и преобразуване на висши училища, техни основни звена и специалности;

4. оценява дейността и качеството на обучението във висшите училища, въз основа на което акредитира или отказва акредитация;

5. създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, техните основни звена и специалности;

6. не по-късно от месец май всяка година публикува в "Държавен вестник" списък на акредитираните висши училища, техните основни звена и специалности, заедно с получените оценки.

(2) Органи за управление на Националната агенция за оценяване и акредитация са Акредитационният съвет и неговият председател.

(3) Председателят на Акредитационния съвет е и председател на Националната агенция за оценяване и акредитация. Той представлява агенцията и ръководи дейността є.

 

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Акредитационният съвет се състои от председател и осем членове - хабилитирани лица от основните научни области, от които:

1. четирима представители на висшите училища;

2. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) двама представители на Българската академия на науките и Националния център за аграрни науки;

3. двама представители на министъра на образованието и науката.

(2) Кандидатите за представители на висшите училища се номинират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Кандидатите за представители на Българската академия на науките и на Националния център за аграрни науки се номинират с тайно гласуване от управителните им съвети по предложение на техните научни съвети.

(4) Броят на номинираните кандидати трябва да бъде два пъти по-голям от броя на представителите, определен в ал. 1.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Министър-председателят утвърждава състава на Акредитационния съвет въз основа на предложенията на министъра на образованието и науката, Съвета на ректорите, Българската академия на науките и Националния център за аграрни науки. Той назначава председателя на агенцията по предложение на министъра на образованието и науката.

 

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Мандатът на председателя и на членовете на Акредитационния съвет е 6-годишен.

(2) Половината от състава на Акредитационния съвет се обновява по квоти на всеки три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Положението на председател и на член на Акредитационния съвет е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор и декан във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и Националния център за аграрни науки.

(4) Председателят или член на Акредитационния съвет се освобождава преди изтичане на мандата:

1. по негово писмено искане;

2. при системно неизпълнение на задълженията;

3. при фактическа невъзможност за изпълняване на длъжността, продължила повече от шест месеца;

4. при несъвместимост с длъжностите по ал. 3.

(5) Решението за освобождаване на председател и на член на Акредитационния съвет по ал. 4, т. 2 и 3 се взема с мнозинство от списъчния състав на съвета.

(6) Попълването на Акредитационния съвет се извършва по реда на чл. 84.

 

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Акредитационният съвет:

1. утвърждава критерии за оценяване и акредитация;

2. утвърждава конкретните процедури по оценяване и акредитиране и свързаната с тях документация;

3. взема решения за откриване на процедури и за акредитация и процедури за оценяване на проекти;

4. създава постоянни комисии по професионални области и експертни групи към тях; по предложение на постоянните комисии утвърждава задачите и състава на експертните групи в съответствие със заявените процедури;

5. взема решения за акредитация или за оценяване на проекти въз основа на докладите на постоянните комисии;

6. информира министъра на образованието и науката, както и висшите училища за извършените оценки и акредитации;

7. разработва Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и го предлага на Министерския съвет за приемане.

 

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) Постоянните комисии по професионални области имат състав от 3 до 7 членове, които се назначават с тригодишен мандат от председателя на Акредитационния съвет.

(2) Постоянните комисии контролират работата на експертните групи и приемат техните доклади.

(3) Постоянните комисии подготвят и внасят в Акредитационния съвет доклад за резултатите от извършеното оценяване.

(4) В зависимост от заявената процедура докладът съдържа информация и оценка за:

1. образователните цели, поставени пред висшето училище, негово основно звено и специалност;

2. съответствието на вътрешната структура, собствената нормативна документация и решенията на ръководните органи на висшето училище или негово основно звено с този закон;

3. учебната документация;

4. академичния състав;

5. материалната осигуреност на учебния процес;

6. библиотеката, издателската база и други средства за информационно осигуряване на обучението и творческата дейност;

7. изпитните процедури и критериите за приемане, оценяване и дипломиране на студентите, докторантите и специализантите;

8. системата за подбор, оценяване и атестиране на академичния състав;

9. научноизследователската (художествено-творческата) дейност във висшето училище, неговите основни звена и специалности;

10. реализацията на завършилите обучението си във висшето училище или негово основно звено;

11. спазването на академичните свободи и студентските права;

12. съответствието на обучението с държавните изисквания;

13. системата за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав.

 

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Националната агенция за оценяване и акредитация издава бюлетин, в който се публикуват:

1. общите изисквания за допускане и откриване на процедури за оценяване и акредитация;

2. критериите за оценяването и акредитацията на висши училища, техни основни звена и специалности;

3. годишен доклад на Националната агенция за оценяване и акредитация за резултатите от дейността є;

4. материали за популяризиране на най-добрите постижения на висши училища, както и материали с методически характер.

 

Глава единадесета.

ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

 

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

(1) (Изм. доп. ДВ бр. 54 от 2000 г.) Имуществото на висшето училище се състои от право на собственост и от други вещни и имуществени права.

(2) (Нова - доп. ДВ бр. 54 от 2000 г.) Недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост.

(3) (Нова -  доп. ДВ бр. 54 от 2000 г.) Недвижимите имоти по ал. 2, както и обособени части от тях, могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица, без да се променя предназначението им, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 90. (1) Държавното висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) В рамките на общия бюджет академичният съвет ежегодно утвърждава бюджет на основните звена на висшето училище. Правилата за формиране на бюджета на основните звена се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

(3) В приходната част на бюджета на висшето училище постъпват:

1. субсидии от държавния бюджет;

2. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) финансова помощ от общините;

3. дарения, завещания, наследства, спонсорство;

4. собствени приходи от:

а) постъпления от научноизследователска, експертно-консултантска и художествено-творческа, лечебна и спортна дейност и от права върху индустриална собственост, авторски и други сродни права;

б) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) постъпления от такси за кандидатстване и за обучение;

в) следдипломна квалификация;

г) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) други дейности, свързани с учебния процес.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Приходната и разходната част на бюджета се съставя по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.

(5) Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета на висшите училища за следващата година.

 

Чл. 91. (1) Субсидията от държавния бюджет осигурява средства за:

1. издръжка на обучението;

2. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) присъщата на висшето училище научна или художествено-творческа дейност;

3. (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) издаване на учебници и научни трудове;

4. (Предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) социално-битови разходи;

5. (Предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) капитални вложения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Издръжката на обучението се определя въз основа на:

1. диференцирани нормативи по професионални направления за един студент, определени от Министерския съвет;

2. броя на студентите и докторантите;

3. резултатите от оценката при акредитацията на висшето училище и неговите специалности.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Средствата по ал. 1, т. 2 за висшите училища се определят в размер не по-малко от 10 на сто спрямо издръжката на обучението.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Средствата за социално-битови разходи се определят на основата на действащите нормативни актове.

 

Чл. 92. Министерският съвет приема правила за определяне на възнагражденията на работещите в държавното висше училище.

 

Чл. 93. Вносът и получените дарения от чужбина на литература, апаратура и оборудване от висшите училища за нуждите на осъществяваната от тях образователна и научноизследователска дейност се освобождават от мита, такси и данък върху добавената стойност.

 

Чл. 94. (1) Студентите и докторантите имат право да кандидатстват за стипендии от държавния бюджет, стипендии, учредени от висшите училища, и стипендии на физически или юридически лица.

(2) Размерите, условията и редът за получаване на стипендия от студентите и докторантите по ал. 1 се определят съответно от Министерския съвет, правилниците на висшите училища и от волята на дарителя.

 

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от 30 на сто от нормативите, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:

1. лица, които са кръгли сираци;

2. лица с определена първа и втора група инвалидност;

3. военноинвалиди;

4. лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца от системата на Министерството на образованието и науката;

5. курсантите във висшите военни училища за срока на обучение, който се зачита за отбиване на наборна военна служба;

6. докторантите през последните две години на докторантурата.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.

(6) (Нова  доп. ДВ бр. 54 от 2000 г.) Лица с двойно гражданство, едно от което е българско, заплащат половината от размера на определената по ал. 5 такса, когато кандидатстват и са приети при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(7) (Изм. доп. ДВ бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 6) Таксите по ал. 5 не се заплащат от студенти, докторанти и

специализанти, приети по междуправителствени спогодби, в които

този въпрос е уреден на реципрочна основа.

 

Чл. 96. При условия и по ред, определени със закон, студентите и докторантите имат право да получават кредит за заплащане на такси и за издръжка.

 

Допълнителни разпоредби

§ 1. Академиите и висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на териториалното развитие и строителството прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността им.

 

§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Проектите за ежегодна бюджетна субсидия на висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на териториалното развитие и строителството се внасят в Министерския съвет от съответния министър съгласувано с министъра на образованието и науката.

 

§ 3. (1) (Предишен текст на § 3 - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Висшите училища и факултетите по богословие прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и нормативните актове, уреждащи взаимоотношенията между държавата и религиозните изповедания.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и 7 не се прилагат за факултетите по ал. 1.

 

§ 4. (1) Чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България.

(2) Съвместни звена с чуждестранни висши училища могат да се разкриват в структурата на българско висше училище в съответствие с международни спогодби.

 

 

§ 4а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 не се прилага за кандидат-студенти, лауреати на национални и международни олимпиади, и за кандидати за докторантура чрез самостоятелна подготовка.

§ 4б. (Нов - доп. ДВ бр. 54 от 2000 г.) При определяне на броя на преподавателите, които са на

основен трудов договор в звената на висшите училища, могат да се

включват и преподавателите на основен трудов договор в

съответните университетски болници.

 

Преходни и Заключителни разпоредби

 

§ 5. Дипломи за полувисше образование, издадени от полувисши институти до влизането на този закон в сила, дават правата на завършили образователна степен "специалист по...".

 

 

§ 6. Дипломи за висше образование, издадени от висшите училища до влизането на този закон в сила, дават правата на завършили образователна степен "магистър".

 

§ 7. Притежателите на диплом за научната степен "кандидат на науките" се ползват с правата на "доктор".

 

§ 8. Завършилите семестриално висшите училища до влизането на този закон в сила се дипломират съгласно разпоредбите на закона, който е действал при постъпването им, и се ползват с правата на завършил образователна степен "магистър".

 

§ 9. Студенти, приети до влизането на този закон в сила, продължават обучението си и получават образователна и квалификационна степен в зависимост от сроковете на обучение и учебния план, по които се обучават.

 

 

§ 10. (1) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

(2) Семестриалните такси, заплащани от студенти, приети преди влизането на този закон в сила, не се преизчисляват по реда на чл. 90, ал. 3, т. 4, буква "б".

 

§ 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1996 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) (Изм. доп. ДВ бр. 54 от 2000 г.) С решение на академичния съвет трудовият договор на хабилитирания преподавател може да бъде продължаван за срок 1 година след възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, но за не повече от общо 2 години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Старши научните сътрудници и научните сътрудници към катедрите и факултетите от щата на висшето училище, които през последните 3 учебни години преди влизането на този закон в сила са изпълнявали и преподавателски функции, се преназначават на научно-преподавателска длъжност, съответстваща на научното им звание.

 

§ 12. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Обучението в образователно-квалификационните степени се въвежда от висшите училища след утвърждаване на държавните изисквания за съответната специалност или професионално направление.

 

§ 13. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката, в срок до 6 месеца след влизането на този закон в сила издава постановление за приемане на правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и определя числеността на щатния й персонал.

 

 

§ 14. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката в срок до 1 година от влизането на този закон в сила преобразува или закрива съществуващите полувисши учебни заведения в съответствие с изискванията на чл. 17.

 

§ 15. Висши училища и техни основни звена, които до три години от влизането на този закон в сила не са участвали или не са заявили желанието си да участват в процедура за акредитация, не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.

 

§ 16. В срок до три години след влизането на този закон в сила висшите училища могат да провеждат обучение и по неакредитирани специалности.

 

§ 17. В срок до една година от влизането на този закон в сила висшите училища приемат Правилник за дейността на висшето училище.

 

§ 18. С влизането на този закон в сила не се прекъсва мандатът на изборните органи за управление във висшите училища.

 

§ 19. В Закона за научните степени и научните звания (обн., ДВ, бр. 36 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г. и бр. 59 от 1992 г.) се правят следните изменения:

1. навсякъде "кандидат на науките" се заменя с "доктор";

2. навсякъде "аспирант" и "аспирантура" се заменят с "докторант" и "докторантура";

3. навсякъде "висши учебни заведения" се заменят с "висши училища".

 

§ 20. Този закон отменя:

1. Закона за висшето образование (обн., Изв., бр. 12 от 1958 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 36 и 65 от 1972 г.; попр., бр. 81 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1978 г., бр. 68 от 1988 г., бр. 82 от 1989 г., бр. 10 от 1990 г. и бр. 100 от 1992 г.).

2. Закона за академична автономия на висшите учебни заведения (обн., ДВ, бр. 10 от 1990 г.; попр., бр. 12 от 1990 г.; изм., бр. 90 от 1993 г.).

3. Указа за признаване дипломи за висше образование, издадени от чуждестранни висши учебни заведения (обн., ДВ, бр. 95 от 1949 г.; изм., бр. 68 от 1988 г.).

 

§ 21. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

 

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ (Обн. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.)

 

§ 56. (1) Разпоредбите на чл. 95, ал. 1, 2, 3, 4, и 5 влизат в сила от учебната 1999/2000 г.

(2) Приетите до влизането на този закон в сила студенти и докторанти продължават обучението си при условията, при които са приети, за срока, предвиден за завършване на обучението им по учебния план.

(3) Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 относно приемането на студентите и докторантите чрез конкурсен изпит влиза в сила от учебната 2000/2001 г.

 

§ 57. (1) В двумесечен срок от влизането на този закон в сила Акредитационният съвет се конституира в съответствие с изискванията на чл. 84. Мандатът на досегашния Акредитационен съвет се прекратява с утвърждаването на състава на новия Акредитационен съвет.

(2) С влизането на този закон в сила откритите процедури по оценка и акредитация се спират, а нови не се откриват.

(3) Новият Акредитационен съвет продължава започнатите процедури в съответствие с изискванията на този закон.

 

§ 58. Съставът на Акредитационния съвет през първия мандат се обновява с половината от представителите от квотите на висшите училища и на Българската академия на науките и Селскостопанската академия по жребий, както и с половината от представителите на Министерството на образованието и науката.

 

§ 59. В срок 4 месеца от влизането на този закон в сила Министерският съвет утвърждава Правилника на Националната агенция за оценяване и акредитация и определя числеността на щатния є персонал.

 

§ 60. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) В едногодишен срок от влизането на този закон в сила висшите училища привеждат структурата си в съответствие с изискванията, предвидени в него, и я представят на министъра на образованието и науката.

(2) В срок до една година от влизането на този закон в сила заварените частни колежи, включени в структурата на държавните висши училища, се преобразуват в самостоятелни колежи по реда на чл. 9, ал. 2 след оценка на проект по реда на чл. 15. Непреобразуваните колежи се закриват.

 

§ 61. (1) Неакредитирани висши училища, които до една година от влизането на този закон в сила не са поискали институционална акредитация, не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.

(2) Неакредитирани частни висши училища, които до една година от влизането на този закон в сила не са поискали институционална акредитация, не могат да приемат студенти за обучение.

 

§ 62. (1) Държавните висши училища, получили институционална акредитация, могат да провеждат обучение и по неакредитирани специалности в срок до две години от влизането на този закон в сила.

(2) Частните висши училища, получили институционална акредитация, могат да провеждат обучение и по неакредитирани специалности в срок до три години от влизането на този закон в сила.

 

§ 63. (Отм. - ДВ, бр. 111 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.)

 

§ 64. Навсякъде в закона думите "Министерство на образованието, науката и технологиите" и "министъра на образованието, науката и технологиите" се заменят съответно с "Министерството на образованието и науката" и "министъра на образованието и науката".

Преходни и Заключителни разпоредби

( към Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование обн. ДВ бр. 54 от 2000 г.)

 

§ 7. Разпоредбата на § 4б от допълнителните разпоредби се прилага и за преподавателите на основен трудов договор в болниците и другите диагностично-лечебни структури до придобиване от тях на качество на университетски болници по реда на Закона за лечебните заведения, но не по-късно от 1 юли 2001 г.

§ 8. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 60 от 1999 г.; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм., бр. 111 и 113 от 1999 г.) се правят следните изменения:

1. В § 60, ал. 2 думите "до една година" се заменят с "до 18 месеца".

2. В § 61, ал. 1 и 2 думите "до една година" се заменят с "до 18 месеца".

§ 9. В Закона за научните степени и научните звания (обн., ДВ, бр. 36

от 1972 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981

г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 112 от 1995

г. и бр. 28 от 1996 г.) чл. 8 се изменя така:

"Чл. 8. Министерският съвет утвърждава държавни изисквания за

приемане и обучение на докторантите."

§ 10. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен

вестник".

---

-o0o-