|
|
Теорема за пълнота на на резолюцията на положителни елементарни конюнкции с положителни хорнови клаузи. Нека Γ е произволно множество от положителни хорнови клаузи. Ако дадена положителна елементарна конюнкция Q е изпълнима във всеки модел за Γ, то съществува резолвентна редица относно Γ, започваща с Q и завършваща с празната конюнкция.
Доказателство. Нека Q е положителна елементарна конюнкция, която е изпълнима във всеки модел за Γ. Ще докажем, че съществува резолвентна редица относно Γ, започваща с Q и завършваща с празната конюнкция. Това е очевидно, ако Q е празната конюнкция, затова да предположим, че Q не е празната конюнкция. Ще използваме обстоятелството, че Q има затворен частен случай Q o, на който всеки от членовете е изводим от Γ (знаем това от въпроса за минимален ербранов модел за множество от положителни хорнови клаузи). Разбира се конюнкцията Q o също не е празна.
Както направихме преди време в дефиницията за изводимост от Γ, да означим с Γo множеството на затворените частни случаи на клаузите от Γ. Основната ни грижа ще бъде да докажем, че съществува резолвентна редица относно Γo, която започва с Q o и завършва с празната конюнкция. Успеем ли да направим това, можем да завършим доказателството на теоремата, като в някоя такава редица заменим началния й член Q o с дадената конюнкция Q - веднага се вижда, че получената по този начин редица ще бъде резолвентна редица относно Γ.
За да докажем съществуването на резолвентна редица относно Γo, която започва с Q o и завършва с празната конюнкция, ще бъде удобно да въведем още някои спомагателни термини. Когато са дадени две затворени положителни елементарни конюнкции, ще казваме, че от първата е достижима втората, ако съществува резолвентна редица относно Γo, която започва с първата от двете конюнкции и завършва с втората (съвсем лесно се вижда, че така дефинираното отношение достижимост е транзитивно). Ще казваме, че една затворена атомарна формула A е отстранима, ако от всяка затворена положителна елементарна конюнкция с първи член A е достижима същата конюнкция без нейния пръв член. Ще докажем, че всяка затворена атомарна формула, изводима от Γ, е отстранима. Като имаме пред вид дефиницията за изводимост от Γ, достатъчно е да установим следните две свойства на отстранимостта:
1. Атомарните формули, принадлежащи на Γo, са отстраними.
2. Когато една клауза от Γo не е атомарна формула и всяка от предпоставките на тази клауза е отстранима, заключението на клаузата също е отстранимо.
Свойството 1 се установява, като се забележи, че ако A е атомарна формула от Γo, то при всеки избор на затворени атомарни формули C1, …, Cn двучленната редица с членове A & C1 & … & Cn и C1 & … & Cn е резолвентна редица относно Γo и следователно от първия й член е достижим вторият.
За да установим свойството 2, да предположим, че една клауза от Γo е със заключение A и с ненулев брой предпоставки B1, …, Bm,  като всяка от тези предпоставки е отстранима. Тогава при всеки избор на затворени атомарни формули C1, …, Cn двучленната редица с членове A & C1 & … & Cn и B1 & … & Bm & C1 & … & Cn е резолвентна редица относно Γo и следователно от първия й член е достижим вторият. От друга страна от втория от тези два члена е достижима формулата C1 & … & Cn поради отстранимостта на атомарните формули B1, …, Bm  (когато m е по-голямо от 1, използва се и транзитивността на достижимостта). Оттук и от транзитивността на достижимостта получаваме, че от формулата A & C1 & … & Cn е достижима формулата C1 & … & Cn.
От доказаното става ясно, че всеки от членовете на конюнкцията Q o е отстраним, а оттук (използвайки и транзитивността на изводимостта, когато броят на членовете е по-голям от 1) получаваме, че от тази конюнкция е достижима празната. □
По-нататък ние ще успеем да се освободим от предположението, че дадената сигнатура съдържа поне една константа (при това и заключението на теоремата ще бъде в значителна степен усилено). Засега ще направим една частична стъпка към освобождаване от въпросното предположение. За целта да се условим да казваме, че една сигнатура (Φ′,Π′,ρ′) е разширение на дадена сигнатура (Φ,Π,ρ), ако Φ′ и Π′ съдържат съответно Φ и Π като подмножества, а ρ′ е продължение на ρ (от дефиницията за сигнатура е ясно, че всяка сигнатура без константи притежава разширения, в които има константи).
Лема. Нека Σ е произволна сигнатура, a Σ′ е разширение на Σ. Нека Γ и Q са съответно множество от безкванторни формули в Σ и безкванторна формула в Σ, като Q е изпълнима във всеки модел на Γ, който е структура със сигнатура Σ. Тогава Q е изпълнима във всеки модел на Γ, който е структура със сигнатура Σ′.
Доказателство. Разбира се всички термове и формули в сигнатура Σ са съответно термове и формули и в сигнатура Σ′. Нека S = (Σ′,D,I) е произволен модел на Γ, който е структура със сигнатура Σ′. Разглеждаме структурата S - = (Σ,D,I -), където I - е рестрикцията на I върху множеството на функционалните и предикатните символи на Σ. Ако v е произволно изображение на множеството на променливите в множеството D, индуктивно се показва, че за всеки терм в сигнатура Σ стойността му в S - при оценката v съвпада със стойността му в S при оценката v. Като се използва това, индуктивно се доказва аналогично твърдение и за всяка безкванторна формула в сигнатура Σ. Следователно онези безкванторни формули в сигнатура Σ, които са тъждествено верни или изпълними в едната от структурите S и S -, са съответно тъждествено верни или изпълними и в другата. Понеже S е модел за Γ, формулите от Γ са тъждествено верни в S и следователно са тъждествено верни и в S -, т.е. S - също е модел за Γ. Предположенията на лемата дават тогава, че формулата Q е изпълнима в S -, следователно тя е изпълнима и в структурата S. □
На пръв поглед горната лема позволява да се освободим от предположението за наличие на поне една константа в дадената сигнатура, като при липса на такава константа приложим доказаната теорема за пълнота към някое разширение на сигнатурата, съдържащо константа. За съжаление резултатът, който се получава по този начин, е по-слаб от онова, което бихме желали. А именно, получава се заключение за съществуване на резолвентна редица относно Γ, започваща с Q и завършваща с празната конюнкция, на която редица обаче някои други от членовете може да не са формули в първоначалната сигнатура. Ще се справим с тази трудност едва по-късно, като използваме лемата по аналогичен начин, но за освобождаване от споменатото предположение в една значително по-прецизна форма на теоремата за пълнота.
Последно изменение: 3.06.2004 г.
|
|