Относно модификация на стандарта
чрез кодиране на Ъ с Y вместо с A

      Предполагам, че ако в сега (май 2003 г.) действащия стандарт за транслитериране на имената на българските граждани се направи само модификацията, спомената по-горе в заглавието, това, премахвайки най-сериозната необратимост на използваната транслитерация, няма да доведе на нови случаи на необратимост при транслитериране по същите правила на произволни думи от българския език. С други думи, не очаквам да могат да се намерят две реално съществуващи български думи, които по стандарта да се транслитерират в различни низове, а пък след въпросната модификация в него тяхната транслитерация да дава един и същ резултат. Ще изложа съответни съображения, като покажа, че такива думи ще трябва да удовлетворяват някои условия, за които не е много вероятно да могат да бъдат удовлетворени. Да наречем една реално съществуваща българска дума обикновена, ако тя притежава следните свойства:
  1. Думата не завършва с ъ.
  2. Ако в нея има буква ъ, която не е начална, предходната буква е съгласна.
  3. Думата не започва с буква ъ, следвана от гласна.
  4. Ако в нея има буква й, тя поне от едната страна съседства с гласна.
  5. Ако в нея има буква ь, тя се предхожда от съгласна и се следва от о.

      Реално съществуващите български думи

      Да допуснем, че има две такива думи, и да ги означим с U и V. Нека U$ и V$ са резултатите от тяхното транслитериране по правилата на стандарта, а T - резултатът от транслитерирането на коя да е от двете по правилата на модифицирания стандарт (по предположение двете дават един и същ резултат при такова транслитериране). Всеки от низовете U$ и V$ би могъл да се получи от низа T чрез замяна на някакъв (евентуално нулев) брой участия на новия код y на буквата ъ с участия на стария й код a. Следователно трите низа U$, V$ и T имат една и съща дължина, която нека да означим с n. Понеже низовете U$ и V$ са различни, съществува такова цяло число i в интервала от 1 до n, че i-тите букви на U$ и V$ са различни помежду си. Ясно е, че едната от тези две букви ще бъде код a на някое ъ в съответната измежду думите U$ и V$ (следователно i е по-малко от n), а другата от двете букви ще бъде y, което фигурира като код или първа буква в код на някоя буква й, ь, ю или я в другата от двете думи. Да разгледаме най-малкото число i с разглежданото свойство и за определеност да предположим, че i-тата буква на U$ е a, а i-тата буква на V$ е y. Началото на U$ с дължина i-1 и началото на V$ с дължина i-1 съвпадат и представляват резултатите от транслитерацията на някакви начала U0 и V0 съответно на U и V, като при транслитерирането си по правилата на модифицирания стандарт U0 и V0 се преобразуват в началото с дължина i-1 на низа T. Ще разгледаме поотделно четирите възможности за произхода на i-тата буква на V$.

  1. Тя фигурира във V$ като код на буква й от V. Следващата след това й буква от V е гласна, защото в противен случай би трябвало началото V0 на V да завършва с гласна, а тогава и U0 би трябвало да завършва с гласна - нещо, което е невъзможно. Значи и след споменатото по-горе y в U стои гласна. Това изключва възможността числото i да е 1. Следователно думите U0 и V0 завършват със съгласни. И така, оказва се, че в U има ъ, следван от гласна, а във V има й, предхождано от съгласна. Българските думи с тези свойства (особено с второто) са доста малко на брой и не изглежда вероятно да се случи една дума с първото и една дума с второто да дават еднакъв резултат при транслитерация по модифицирания стандарт.
  2. Тя фигурира във V$ като код на буква ь от V. Тогава се оказва, че в U има ъ, следван от о, а във V има ь, което позволява да направим правдоподобно заключение, подобно на онова в предходния случай.

Последно изменение: 7.05.2003 г.